Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата 12 Jun 4:42 AM (4 months ago)

Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места

 

 

Автор на статията: Павел Василев – завършил екология в Цитау, Германия. В момента завършва биоразнообразие към техническия университет в Дрезден. Специализира в опазването на видовете и мениджмънт на колекции.

 

 

.    .    .

Знаете ли, че градинката до дома ви, дворчето, балконът, первазът отвън, покривът или зелената площ, с която разполагате, могат да станат прохладен оазис през лятото и целогодишно убежище за насекоми и други животинки,
застрашени от изчезване? Климатът се промени – вече почти няма дълги студени зими с месеци снежна покривка, няма и прохладни лета, а биоразнообразието търпи големи щети заради това. В световен мащаб изчезват насекоми – пчелите, пеперудите и бръмбарите са сред най-застрашените видове. В Европа броят на насекомите е намалял със 70% от средата на 60-те години. Птиците и малките бозайници са пряко зависими от тях – следователно и те са под сериозна заплаха. Градовете прегряват през летните горещини и се превръщат в топлинни острови. Затова все повече се подвига въпросът как да се охладят със зелени зони и как да бъдат спасени видовете.

Какво представлява градината, с която може да се противодейства на климатичните промени? Терминът „климатична градина“ е утвърден на Запад. Става дума затова, че всеки може да допринесе за каузата, като създаде своя или обща градина, която да бъде като оазис в жегата и да се превърне в истинска, жива екосистема, в биотоп, който ще подобри значително качеството на живот. С обединени усилия наистина може да се постигне много. Най-лесно е за тези, които притежават къща с двор, но много от правилата важат и в градски условия, където повечето хора живеят в блокове или пък разполагат с много малка градинка. В Западна Европа се прилагат множество мерки в градските паркове и в защитените зони, а природозащитните организации учат хората на този начин на мислене.

Кои са най-важните правила за създаването на климатична градина, пълна с природа?

Залесявайте, вместо да изсичате

Дърветата са изключително важни за климата. Те поемат въглероден диоксид и произвеждат кислород, предпазват от горещини. Средно едно дърво, независимо от вида си, може да абсорбира 24,62 кг CO 2 . Под сянката му е значително по-хладно, отколкото под чадър или навес. Това е така, защото дърветата отделят влага от листата си, която понижава температурата около тях.

За да се предпазим от летните горещини, които се очаква да стават все по- сериозни, е важно в градините да има дървета. Те понижават температурата и в близките сгради, когато хвърлят сянка върху тях.

 

Затова е важно да не сечем, а да залесяваме.
За жалост, в България се наблюдава точно обратното – масово изсичане и липса на компенсиращо залесяване.

 

 

Според българското законодателство не е позволено да се изсичат стари дървета, дори и те да са в частна собственост. Може само с писмено разрешение и в изброени от закона случаи. Това обаче масово не се контролира. Не се спазва и нормата първо да се компенсира бъдещото изсичане с равностойна растителност.

Друг много положителен ефект на дърветата е свойството на дълбоките корени да издърпват подпочвената вода по-близо до повърхността. Така се намалява сушата и се влияе положително на другите растения в градината.

Дърветата започват да играят много важна роля в земеделието. Агролесовъдството прилага практиката на засаждане на дървета между земеделските култури, за да ги снабдява с подпочвена вода и да ги пази от слънцето. Класическото селско стопанство представлява декари монокултури, масово в България се премахват и синорите. Съчетано с пестицидите, това има унищожителен ефект за флората и фауната.

Оставете тревата да избуява през април и май и забравете за хербицидите

В България се води безмислена борба с тревата – през пролетта тя масово се коси или директно се наръсва с препарати, съдържащи глифозат. Само че тревата също има положителен ефект за подпочвените води, има охлаждащ ефект и поема въглерод, като не позволява на земята да се напича през горещото лято.

 

Но може би най-важното й значение е това на ключов хабитат. Некосената трева е дом за множество видове насекоми – те живеят в нея и се изхранват от нея.

 

 

Насекомите, макар и до голяма степен ненавиждани, са изключително важни за природата. Без тях е под заплаха из хранването на човечеството. За жалост те са в голяма опасност. Масово се наблюдава изчезването на пеперуди и пчели – много важни опрашители. Това се дължи на унищожаването на техните местообитания, на използването на хербициди и инсектициди и промените в климата – кратките зими и горещите и сухи лета.

Всеки обаче може да помогне. Най-важно е спирането на използването на исектициди, пестициди и хербициди. Глифозатът – най-използваният химикал за убиването на плевели, е вреден не само за природата, но и за здравето на
хората. В България препаратите с глифозат се ползват масово и се продават навсякъде. В Западна Европа в много държави употребата им е забранена в населените места, а Европейската комисия е под силен натиск да забрани
изцяло употребата на пестицида.

Друга мода, освен пестицидите, е отглеждането на райграс. Той обаче не е добро решение за градина, в която се опазва биоразнообразието. Готовите промишлени тревни смеси са монокултури. За предпочитане са естествените диви видове, които цъфтят през пролетта. Цъфтящите тревисти растения са особено важни за многообразието на насекомите. Те осигуряват храна за пчелите и пеперудите през три от сезоните.

Да не се коси тревата е особено важно през пролетта. Дори през този период да стане много висока, през лятото тя сама пада на земята и прави ниска зелена покривка. Разбира се, където се движат хора, може да се окоси – например за да се създаде пътека. Или пък в градските паркове, където играят деца и има опасност от кърлежи. Но няма нужда да се коси всичко наведнъж, при това много ниско – добре е да бъдат оставяни диви участъци – там, където хората не стъпват. Важно е опазването на биоразнообразието на ниската растителност. Ниското косене и прекомерното торене убиват много диви видове трева и цветя, и остават само устойчивите, които обаче не са оптимални за членестоногите. Нужно е и зимно време да остава трева, защото в нея зимуват различни видове животни и насекоми. Важен вид е копривата – тя служи за храна на молци и пеперуди.

Създайте естествена мозайка от хабитати

Изолацията, причинена от голямото разстояние между подходящи местообитания, е една от причините животните да са подложени на по-голям стрес от отрицателните ефекти на климатичните промени. Дворове, градини и паркове трябва да позволяват свързаност на хабитатите.

Например катериците трябва да успяват да се движат от дърво на дърво. Сухоземните животни, които не могат да се катерят, трябва да се движат от двор в двор, без да имат прегради, които да ги затрудняват и да ги превръщат в затворници. Таралежи, костенурки, крастави жаби, земеровки и полевки не бива да са изолирани в нечий двор – за целта могат да се направят малки тунели в оградите.

В една гостоприемна градина е добре да има растителност на три нива – високо, средно и ниско. Средното ниво – това са храстите и ниските дървета. Те са особено важни за застрашените съсели – малки нощни гризачи, някои от които се движат само по клони и никога не слизат на земята за отидат до друго гористо място. Ако бъде направен „път“ от храсти от дърво до дърво, то това би им дало шанс да оцелеят. Има птици, които харесват ниска трева – като скорците.

Има и насекоми, които се нуждаят от гола почва, за да снасят в нея яйца. Разнообразието подпомага всички отделни животински групи.

Декоративните и екзотичните растения, както и земеделските култури, не са лоши от гледна точка на климата, но е важно да се даде шанс на местната растителност. Според това за коя част на България става дума, това са различни видове растения.

В равнинните части на страната растат габър, дъб, топола, явор, липа, орех и конски кестен. За планинските региони – бук, ела, смърч, бор, тис, ясен, дъб, габър, бреза и чинар. За местата, близо до водеми или с влажна почва, са подходящи върба, ясен, бряст и елша. Това означава, че ако посадите някой от тези видове в градината си, според това в каква местност живеете, вие ще допринесете значително за опазването на биоразнообразието. За бързото залесяване са подходящи тополите и брезите. Другите видове са по-бавно растящи, но хвърлят по-голяма сянка поради големия си ръст.

В България растат видове, които не са с местен произход – акацията, айлантът и черницата. От гледна точна на залесяването те са много подходящи – растат бързо, не се нуждаят от поддръжка, издържат на горещини, студ и мръсен въздух. Акацията произлиза от Северна Америка. На места в Европа се счита за инвазивен вид. За инвазивен вид е смятан и айлантът, който произлиза от Азия. Считането им за вредни води често до тяхното целенасочено премахване. Това е нужно, ако тези видове превземат определени хабитати в защитени зони, най-вече олиготрофните ливади. Тези два вида обаче се развиват предимно в населените места, често топлинни острови, където те оцеляват въпреки замърсяването. В България не се срещат далече от селищата, пътищата и релсите. Има ботаници, които са срещу инвазивните видове и ги смятат за вредни, защото разширяването на ареала им е естествен процес. В България проблемът е по-скоро, че хората са отговорни за изчезването на местните растителни видове.

И акацията, и айлантът са харесвани от пчелите. Кората на старите акации е използвана като хралупа от различни видове прилепи. Това ги прави важни актьори в опазването на урбанизираното биоразнообразие. Същото важи и за черницата. Разбира се, по-добре е да се използват местни видове в залесяването – ако имате акации, айланти и черници в градината, засадете и местни дървесни видове, за да има баланс. Едно е сигурно – по-добре някакво
дърво, отколкото никакво.

Българските градинари предпочитат овощните дървета, защото дават плод. Те също са ценни за климата и за биоразнообразието – една овощна градина може да е дом на 3000 до 5000 вида растения и животни. Овощните дървета често има неместен произход и е важно да интегрираме местни видове в личния си биотоп. Индикатори за добри овощни градини са птици като кукумявката, врабчетата и мухоловките, както и гущерите и паяците. Уникално устойчива, изискваща малко грижи и бързо растяща е и вишната, която дава и вкусни плодове. Плодовете и ядките са източник на храна за много насекоми, птици и бозайници и е хубаво да се остава реколта и за тях, на дървото и на земята.

Цъфтящите растения са важни за опазването на насекомите. За тази цел е важно да се садят различни видове, които да цъфтят в различни части от годината. Насекомите трябва да имат достъп до нектар от ранна пролет до ранна есен. Даже хората само с балкони или растения на перваза могат да подпомогнат биоразнообразието, като отглеждат ранно и късноцъфтящи цветя, до които насекомите имат достъп. Добър подобен ефект може да бъде постигнат и със зелен покрив.

 

Отлично решение за охлаждане на фасадите са пълзящите растения – различните видове лиани, хмел, бръшлян и катерещи се по сградите растения. Освен това те има филтриращ ефект спрямо праховите частици.

Съобразяване с дивата фауна

Разнообразната растителност е важна за птиците, много от които са в опасност като насекомите. Птиците се нуждаят от място за гнездене, храна и вода. Важно е в градината да има стари дървета, с голяма корона и с хралупи. Ако няма хралупи, добро решение са къщичките за птици, най-добре няколко. Налични гнезда не бива да се разрушават. Ако имате късмет и предоставите добри условия, ще можете да наблюдавате и редки за България видове като папуняк, гривяк, авлига или черен кълвач.

 

За пойните птички са важни гъстите храсти и тревистите растения, които произвеждат семки. За гнездене са полезни роза, бръшлян, бъз, дрян, трънка, и офика.

 

В тези храсти пойните птички могат да си свиват гнезда, които са защитени от гъстите клони и тръни. За семоядните видове са полезни магарешки бодил, хеноподий, лайка, мак, иглика и смил. Леска, кестен, конски кестен, дъб и орех се харесват на врани и гарвани, заради ядките им.

Скалите, камъните и мъртвата дървесина са важни микрохабитати. Купчина едри камъни, поставени на сянка, са идеално убежище за крастави жаби и земеровки. Камъни на слънце са дом за гущери, змии и змиегущери. Тези животни са ценни за всяка градина, защото поддържат броя на други животни, които биха могли да нанесат щети на растителността в големи количества.

Прилепите са една от жертвите от човешката дейност. Всички видове прилепи в Европа са защитени от закона. Те спят и зимуват в хралупи на стари дървета, в стари сгради, предимно на таваните и в пещери. Ако в процепите или тавана на къщата ви има прилепи, не бива да бъдат обезпокоявани. Съществуват и специални къщички за прилепи, които могат да бъдат поставяни на дървета или върху стени на блокове и сгради. Където има прилепи, могат да бъдат срещнати и бързолети – птици, приличащи на лястовици. Тези животни се хранят с вредни за човека насекоми и трябва да бъдат опазвани.

Опазвайте почвата

Почвата е изключително важен въглероден резервоар. Българските практики често пречат на това нейно свойство. Например тя масово се циментира или асфалтира. Това създава горещи топлинни острови. Според научно проучване зелените площи в европейските градове могат да намалят температурата до 2,9°C. Учените също докладват, че е нужно дървесната покривка от площта му да е поне 16%, за да спадне температурата с един градус.

Освен това не позволява на дъждовната вода да прониква. Добре е да се правят пътеки от павета с разстояние между тях, за да прониква дъждът.

Тенденция Западна Европа е събирането на дъждовна вода в специални варели и използването й за поливане.

Образуването на хумус е ключов фактор. Ако един двор се плеви или коси с отстраняване на тревата, не се образуват органичните съединения, които съхраняват въглерода. Ерозията деградира оголената почва и води до
образуването на прах.

В здравата естествена почва има няколко органични слоя, които пазят от пресушаване, от наводнения и свлачища, и правят почвата плодородна. За тази цел е хубаво да се оставя част от шумата на дърветата и сухата трева, вместо да бъдат горени, каквато е практиката в България.

Не отстранявайте всичката мъртва дървесина

Дърветата продължават да вършат климатичната си роля дори когато животът им свърши. Част от мъртвата дървесина трябва да остава в „гората“, защото съдържа голямо количество въглерод, който много бавно бива освобождаван в атмосферата, за разлика от изгарянето. Дънерите са важни местообитания и важен източник на храна за множество видове насекоми. Важни са бръмбарите, като сечко, рогач и полски ковач, чиито ларви живеят в мъртвата дървесина, както и дърводелските пчели. За да подпомогнем тяхното опазване, можем да поставим легнали дънери в сенчестите и влажни места на градината. Купчини с клони могат да служат за подслон на гущери, таралежи и др. И всичко това може да изглежда красиво.

Практика в западните страни е поставянето на хотели за насекоми. Това са сглобки направени от клечки, сламки, тухли и други подобни материали. Вътре насекомите могат да зимуват.

Резултатите няма да закъснеят

Всяка обезлесена и занемарена площ може да се бъде променена, стига да има желание и грижа за нея. Не се колебайте да започнете промяната й още сега – тя ще ви се отблагодари. Пролет е и сега е моментът за засаждане. За да можете в близкото бъдеще да се наслаждавате на зеленина, прохлада и песен на птички.

.   .   .

Фотограф – Павел Василев

В статията са използвани материали от:
https://www.fortomorrow.eu/en/blog/co2-tree
https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/pollinators-15-2020/bg/
https://www.botanicalife.org/articles/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8
https://www.thelancet.com/journals/lanonc/article/PIIS1470-2045(15)70134-8/fulltext
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7069279/#:~:text=Insects%20in%20Europe%20have%20decreased,1960s%20and%20in%202015%E2%80%932019
https://www.europarl.europa.eu/topics/en/article/20170711STO79506/climate-change-better-using-eu-forests-as-carbon-
sinks#:~:text=EU%20forests%20absorb%20the%20equivalent,close%20to%2070%%20in%20Finland
https://www.weforum.org/stories/2021/09/decaying-forest-wood-carbon-climate-change-co2/
https://www.klimawiese.de/artenvielfalt-einer-streuobstwiese-diese-tiere-leben-im-liebenwalder-naturgarten/#:~:text=Bei%20der%20Streuobstwiese%20handelt%20es,also%20ein%20Garant%20f%C3%BCr%20Artenvielfalt
https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/08/26/4375305_i_durvetata_v_chastnite_imoti_sa_zashtiteni_ot_sech_no/cf39d3889a8a689de3304b4ec90eb091/
https://umweltinstitut.org/landwirtschaft/mitmachaktionen/dein-klimagarten-kostenloser-ratgeber/
https://www.washingtonpost.com/home/2025/03/27/supporting-local-butterfly-populations-climate-
change/?utm_source=instagram&utm_medium=social&utm_campaign=wp_climate&crl8_id=1e81684c-3923-4f5a-8314-9fc3ab6c583d
https://www.aza.org/annual-reports
https://umweltanwaltschaft.gv.at/de/publikationen/publikationen-wien/33-natur-ist-genau-meins-tipps-fuer-meine-persoenliche-gruenoase
https://www.faz.net/aktuell/wissen/thema/bienensterben
https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/wohnen/garten/baumexpertin-im-interview-welche-baumarten-sich-fuer-die-stadt-eignen-110340684.html
https://citizens-initiative.europa.eu/initiatives/details/2017/000002_bg
https://portals.iucn.org/library/node/47296

The post Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата appeared first on Горичка.

Черно море като лаборатория на човешката дейност – На Градус и половина, Еп. 18 10 Jun 4:07 AM (4 months ago)

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

В 18-ия епизод от „На Градус и половина“ поканихме Д-р Радослава Бекова – ихтиолог и хидробиолог в Института по океанология при БАН. Д-р Бекова разказва за уникалната екология на Черно море, очакваните въздействия на затоплянето върху рибите и биологичното разнообразие, както и усилията на учените да разберат и ограничат ефектите от морското замърсяване.

Чуйте целия епизод в Spotify или Youtube.

 

The post Черно море като лаборатория на човешката дейност – На Градус и половина, Еп. 18 appeared first on Горичка.

Дилемите в прехода към климатична неутралност? – На Градус и половина, Еп. 16 19 May 6:21 AM (5 months ago)

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

В 17-ия епизод от „На Градус и половина“ Юлиян Попов, министър на околната среда и водите през 2013 и 2023-2024 г., говори за перспективите за реформиране на Европейската зелена сделка, зеленото икономическо съревнование с Китай и ключовата роля на научните иновации.

Чуйте целия епизод в Spotify или Youtube.

The post Дилемите в прехода към климатична неутралност? – На Градус и половина, Еп. 16 appeared first on Горичка.

Анализ | Токът спря, но какво научихме от аварията 7 May 1:26 AM (5 months ago)

След проблемите в САЩ и Великобритания те дойдоха и до нашия континент

За автора Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, от Американския университет в Благоевград с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител проекти в ТЕЦ „Бобов дол“, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в „Марица-изток 2“ и редица проекти в „Лукойл Нефтохим“.

.   .   .

Oт години следя енергийния преход и чисто професионално, и като активен гражданин. Независимо дали го отдаваме на прехода или не, винаги е имало и ще има „производствени аварии“ като прекъсването на електричеството на Иберийския полуостров. Чисто професионално ме „радват“ подобни събития, защото това е най-добрият начин да се оценят слабостите в енергийната система, но по-важното е, че точно такива събития са най-големият ускорител на модернизацията на мрежите и ускоряване на трансформацията.

Сигурен съм, че много хора няма да се съгласят, но фактите са неумолими и точно така ще стане и сега. На скептиците ще припомня две събития от 2020 (Режимът на тока в Калифорния ускорява ВЕИ и батериите) и от 2021 (когато и Тексас беше принуден да ускори ВЕИ), които описах подробно тук и тук. И точно това стана.

Какво случи и кой е отговорен (отговорен не значи виновен)

Колкото и парадоксално да звучи, можем съвсем спокойно да кажем така:

Не знаем още точната причина, но знаем кой е отговорен. Това е един от редките случаи в живота.

Знаем и какви ще се заключенията на доклада.

Това събитие ще се използва, за да се решат много известни, но нерешени по една или друга причина до този момент проблеми точно както стана в Калифорния и Тексас. Вероятно ще се внесат и нови проблеми.

Нещо повече, това събитие ще има положителен ефект и върху всички оператори в Европа за същото – да привлекат внимание и инвестиции.

Отговорността

Има ли такова масово прекъсване на тока, отговорността ВИНАГИ е в управлението на мрежата. Винаги.

Ако има недостиг, диспечерите са тези, които трябва да осигурят допълнителни мощности от онези, които са декларирали готовност за това.

Ако има излишък, диспечерите са тези, които трябва да спрат или намалят съответните мощности. Затова и плащат примерно на соларни инсталация за регулация надолу.

Ако въпреки всички тези мерки не може да се осигури балансът, диспечерите решават кои ще остават без ток.

Под „диспечерите“ включвам съвкупността от персонал в диспечерското управление (със всичките отдели – планиране, пренос, IT, операторите на SCADA системата и т.н.) заедно с автоматизираните системи за управление и защити, защото много неща стават автоматично. Планирането, конфигурирането кой, кога, защо, как идва от тима, отговорен за управлението на мрежата.

Точно поради всички тези причини по-горе ЕСО предприема мащабни проекти за модернизация на електропроводи, подстанции, управление (СКАДА) и т.н. Защото това е институцията, която управлява ВСИЧКО – тя казва кой кога да генерира, тя казва кой колко да генерира и тя казва ако стане нещо, кой да поема товара или на кой да се спира токът.

Какво да очакваме от доклада

Наивно е да се очаква нещо много различно от подобни аварийни разследвания. При тях винаги причината е комбинация от технически проблеми, пропуски в контрола и недостатъчна подготовка за подобни събития. И тук ще е така, като ще се включат най-различни препоръки, които имат отношение. Ще последват инженерни работи, които да оформят техническите и финансовите параметри и ще са определят приоритетите. Със сигурност операторът вече работи по такива проекти, няма да се учудя и ако се окаже, че в този момент даже са извършвали някакви дейности по мрежата.

Търсенето на виновен и прехвърляне на вина няма да я има просто защото това е контрапродуктивно, а оказването на допълнителен натиск или страх създава още повече парализа във и без това сравнително консервативни участници.

Какво следва като действия

Точно както и в Калифорния, и в Тексас, и с гордост можем да посочим и нашето ЕСО ще следва само едно: увеличаване на ВЕИ мощностите, увеличаване на батериите в микса, увеличаване капацитета на преносната мрежа, модернизиране на системите за управление на мрежата, както и управление на търсенето чрез почасови тарифи и други техники от smart grid.

Какво крият и какво се мъчат да ви внушат

Винаги при подобни събития първото нещо, което виждаме, е лавина от всичко по много – от конспиративни теории и саботажи до абсолютно нелепи твърдения и колкото си по-незапознат с материята, толкова си по-активен и абсурден

И тук, както и в Калифорния и в Тексас, първи бяха ревовете и обвиненията, че ВЕИ са виновни. Намесиха и инерцията, намесиха и ниската свързаност с останалата част на Европейската мрежа, намесиха някакви уникални атмосферни явления, климатични промени, цялата какафония от изразни средства в дезинформационната война.

 Да отсеем плявата от зърното

Енергийната система е изключително сложна и с много взаимосвързани параметри и понеже събитията по мрежата (напреженията и токовете) се развиват на практика със скоростта на светлината, понякога е трудно да се прецени кое е причината и кое следствието. Затова е нужно доста повече време (по принцип , SCADA системите имат журнал с хронологията на събитията, но нещата невинаги са толкова очевидни). И както казахме вече, докато знаем кой е отговорен, но не знаем какво точно е станало, можем да прегледаме част от заподозрените.

Какво е състоянието преди инцидента:

Много добър и здрав микс от генериращи мощности (фиг.1) – игнорирайте ограденото, много хора не разбират инерцията.

И атомните, и водните, и когенерациите, и слънчевите централи са синхронни машини с нужната инерция. Няма официални данни, но вероятно част от големите соларни паркове имат формиращи инвертори, осигуряващи цифрова инерция.

Има внос от Португалия и износ към Франция от порядъка на 2 GW.

Синхронни и несинхронни машини Преглед на оригинала

Производство и товар в Испания – 28-29 април Преглед на оригинала

Ето какво прави впечатление:

огромен пад на товара, който може да се обясни с масово аварийно изключване на консуматори (поради грешно работеща защита) и последвало изключване на генератори или по-малко вероятното – масово изключване на генератори (поради грешни действия или кибератака);

все пак системата е спасена от пълен колапс и това е за сметка на соларите, вятърните и съвсем малко газ. Това е изключително важен момент. Виждали сте хиляди постове как въглищата спасяват системата у нас през зимата, а соларите ще спасяват системата през деня. Денят е по-често от зимата;

прави впечатление, че атомната не само изключва, но и 24 часа след събитието не е пуснат НИТО един блок. Няма как да знаем причините, но нали се твърди, че това е базова диспечеризирана мощност, която работи, когато ти е най-нужна. Чак на 30 април започва доста бавен пуск, и то само на един блок.

Защо смятам, че ако изключим кибератаката (дори да е това, едва ли ще се признае официално поради ред причини и всичките са нормални в такива случаи) или ужасна човешка грешка, най-вероятната причина е, че нещо не е сработило както трябва поради грешен дизайн или повреда.

Има вече няколко предположения и нека разберем защо те не могат да бъдат причина, ако всичко е работело както трябва.

ВЕИ са много и правят системата нестабилна

Това е винаги основният заподозрян и даже не заподозрян, а директно обвиняем. Така беше в Калифорния и в Тексас, сега и тук. Нека да сме наясно – инверторите, особено когато не са формиращи честота, могат да подпомагат „разлюляване“ на мрежата и наистина да засилят неустойчивостта. Това са известни неща, обикновено операторите имат стриктни изисквания към генериращите мощности. Те не би трябвало да бъдат причината, защото пък и най-лесно и бързо могат да се изключват при проблем. Нещо повече, предната седмица в Испания имаше абсолютен връх на соларната енергия – стигна 21.47 GW на 25 април спрямо 19.7 GW в деня на аварията (фиг. 3).

Винаги когато има свръхпроизводство на солари, има съответният износ. Това е в цяла Европа. Защото соларната енергия е най-евтината и така ще бъде и занапред. Вероятно е важно и това, че аварията става около 12:30, а в този момент всички в Европа имат пик на производството и също изнасят.

Производство и товар в Испания 21-27 април Преглед на оригинала

ВЕИ нямат инерцията на въртящите турбини

Тази част е най-трудно разбираемата, дори за специалистите, работили в енергетиката. Дори колкото повече са работили в класическата енергетика, толкова по-трудно е обяснението.

Проблемът с инерцията се опитах да обясня малко по-подробно в „Физиката на електрическите мрежи“ vs. „Синдикатите и мрежите за лов на шарани“.

Накратко нещата стоят така:

Класическата енергийна система има критична нужда от инерция, защото при смущение, механичните системи на турбините сработват сравнително бавно (примерно 1-1.5 сек), а защитите по честота действат по-бързо и точно затова е важно турбината да продължи да се върти и да се противопоставя на промяната.

Хората си мислят, че понеже това са огромни метални тела, съхранената енергия е огромна. А тя е от порядъка на 100 kWh за 100 MW турбина. С други думи, турбината ще отдаде тази енергия за 3.6 секунди, което е напълно достатъчно да сработи т.нар. първично регулиране на честотата.

И след тези 3.6 секунди честотата започва да се променя

Колкото повече такива машини има, толкова по-устойчива е системата на промени.

Какво се случва, когато имаш солари и батерии и т.нар. синтетична инерция. Инверторите могат да реагират изключително бързо – примерно в рамките на 100 ms. По този начин първичното регулиране на честотата става много по-бързо и на практика класическата инерция може да се премахне напълно (в един момент). Това ще отнеме време, разбира се, и ще сме в преходен процес, в който колко точно инерция имаме и колко ни трябва ще е трудно да се разбере. Нещо повече, никъде не се мери съществуващата инерция. Системният оператор на Австралия провежда такъв пилотен проект в момента.

Големите соларни паркове по принцип би трябвало да имат синтетична инерция, но за това няма данни и доколко това работи както се очаква. Допълнително усложняващо в случая е, че Испания няма все още батерии, при все че е сравнително изолирана от европейската мрежа, което е проблем за оператора.

В този контекст е важно, че след аварията, в 1:15 от 8.6 GW мощности, работят предимно ВЕИ и само 444 MW газови и на практика няма НИКАКВИ инерционни машини, но системата успешно се възстановява.

Интерконекторите са проблем

Появиха се и такива спекулации, че системата не била разчетена на такива огромни смущения и изключвания. Ту беше проблемът в подстанция в Южна Франция, ту интерконекторът с Португалия. Това трябва да се отхвърли, тъй като е една от първите и най-често срещаните аварии.

Най-интересната част

Една от най-интересните хипотези са състои в това, че подобно „разлюляване“ на системата се е случило на 1 деквмри 2016 г., при много сходни „входни данни“ – внос от Португалия, износ за Франция, изключване на прекъсвач. Възникват осцилации на честотата, които са присъщи само и единствено на синхронните машини и които се потискат от специални устройства (PSS – power stability systems). Това е добре известен феномен и събитието е подробно описано в доклад на ENTSO-E.

Малко преди разпада има осцилации в противофаза между честотата в Испания и Латвия, както е показано на долната графика. А защо са в противофаза? Защото разстоянието между Испания и Латвия е около 3000 км, което е точно половината на вълната при 50 Hz честота.

Хипотезата, която се изследва е, че след като балтийските републики се отключиха от руската енергийна система и се включиха към европейските, някои от настройките на PSS системите ще трябва да се променят. Отново това е хипотеза, която хората, които се занимават с това, тепърва ще изучават детайлно. За да въведем още съспенс, не е за изскубване и възможността точно затова да не бързат да пускат атомните блокове, защото те са точно с най-големите генератори и може и да правят експерименти. Дори и да е това, едва ли ще го видим в доклада за аварията.

Осцилации на честотата в Испания и Латвия Преглед на оригинала

В него ще има примерна комбинация от рода на неправилно сработили защити, ниска инерция, високо производство от солари в пиков час, недооценени рискове и допускания при симулацията, ще се приемат препоръките, ще се начертаят плановете, ще се укрепва мрежата, ще се увеличават ВЕИ-тата.

Ще останат обаче без отговор следните въпроси:

Защо не се проучи досега опита на Тексас, който е в подобна, но още по-сложна ситуация. Още по-изолиран е, пак с малко атомна и газ, същия географски пояс При тях проблемът с инерцията и навлизането на ВЕИ е още по-сложен. Поради тази причина и ниската свързаност, Тексас има най-голямото допустимо отклонение от честота в цял свят. Как го решават?

Защо няма все още батерии при очевидната нужда от това? Кой и защо е спирал развитието на мрежата и батериите толкова години, след като това се знае отдавна

Кой и защо не обузда безумната медийна кампания при очевидно липсваща информация?

The post Анализ | Токът спря, но какво научихме от аварията appeared first on Горичка.

Каква е ролята на финансовия сектор за ограничаване изменението на климата? – На Градус и половина, Еп. 16 22 Apr 11:13 PM (6 months ago)

Конкурентоспособността на Европа пряко зависи от размера на зелени инвестиции в следващите няколко години

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Как банките интегрират климатичните рискове в моделите на ценообразуване на своите планове? Какво е бъдещето на устойчивите финанси? Кои държави инвестират най-много в зелени технологии?

Тези и още теми ще обсъдим заедно със София Касидова, ръководител на екипа за стратегическо развитие и зелени политики в Българската банка за развитие (ББР) от 2017 г. През последните години развива стратегията за устойчиво финансиране и зелени продукти на банката. От 2006 до 2010 г. е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие (BSTDB) – международна финансова институция с мандат за икономическото развитие на страните от Черноморския регион и финансираща проекти в областта на инфраструктурата, енергетиката и индустрията.

В 16-ия епизод от „На Градус и половина“ София допълнително разказва как Европа може да стане по-конкуретноспособна на фона на настоящите търговски войни и защо е необходимо България да управлява водния си ресурс по-ефективно.

Чуйте целия епизод в Spotify или Youtube.

The post Каква е ролята на финансовия сектор за ограничаване изменението на климата? – На Градус и половина, Еп. 16 appeared first on Горичка.

Климатичните промени през призмата на национална сигурност – На Градус и половина, Еп. 15 6 Mar 2:01 AM (7 months ago)

Потенциалът за военен конфликт вследствие на екстремни климатични условия е съвсем реален

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Представлява ли климатичната криза риск за цялостта и реда на държавата, подобно на война? Какви мерки предприема българската армия за защита от климатичните промени?

Koлко бързо биха могли българските градове да реагират при екстремни климатични явления?

Тези и още теми ще обсъдим заедно с Петко Анчев, експерт в областта на промените в климата и националната сигурност. Бил е регионален управител на най-голямата компания за електрически транспорт в света, както и част от екипите на Кмета на София и Президента на Република България. В момента следва магистратура по национална сигурност и отбрана във Военна академия „Георги Раковски“, има бакалавърска степен по
“Промени в климата”, изучавана във Великобритания, като допълнително е завършил
Българското училище по политика “Дими Паница” през 2019 г.

В 15-ия епизод от „На Градус и половина“ Петко допълнително разказва какво предвиждат стратегическите документи на България и защо адаптацията на инфраструктурата на държавата и подготовката на населението трябва да бъдат изведени в приоритет пред намаляването на емисиите.

Чуйте целия епизод в Spotify или Youtube.

 

The post Климатичните промени през призмата на национална сигурност – На Градус и половина, Еп. 15 appeared first on Горичка.

По света и у нас – за развитието на възобновяемите технологии и ролята им в енергийния преход – На Градус и половина, Еп. 14 3 Feb 5:20 AM (8 months ago)

Необходими са ключови промени в законодателната рамка за да ускорим декарбонизацията

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Какви са предизвикателствата пред развитието на агроволтаиците в България? Възможно ли е атомните централи да бъдат изцяло заместени от допълващото се производството на електроенергия от слънце и вятър, съвместно със системи за съхранение? Могат ли ВЕИ инсталациите да подпомагат опазването на биоразнообразието?

Тези и още теми ще обсъдим заедно със Никола Газдов, пpeдпpиeмaч c 18 гoдини oпит в oблacттa нa възoбнoвяeмaтa eнepгия. Πpeдceдaтeл e нa Acoциaциятa зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия (AΠCTE) в Бългapия. Члeн е нa бopдa нa ЅоlаrРоwеr Еurоре, зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa Koмитeтa нa нaциoнaлнитe acoциaции ĸъм бaзиpaнaтa в Бpюĸceл бpaншoвa opгaнизaция и члeн нa УC нa Pyмънcĸaтa acoциaция нa фoтoвoлтaичнaтa индycтpия (RРІА).

В 14-ия епизод от „На Градус и половина“ Никола разказва за бурното развитие на зелени технологии в световен мащаб и какви стъпки следва да предприеме България, за да ускори нисковъглеродната трансформация на икономиката си.

Чуйте целия епизод тук.

The post По света и у нас – за развитието на възобновяемите технологии и ролята им в енергийния преход – На Градус и половина, Еп. 14 appeared first on Горичка.

Българите можем да живеем по-добре – време е за действие! 28 Jan 2:54 AM (8 months ago)

Българите можем да живеем по-добре – време е за действие!

Живеем в свят на растящи разходи, климатични предизвикателства и дезинформация. Как да се адаптираме, да бъдем по-независими и да живеем по-сигурно?

На 6 февруари 2025 г. в Петрич ви каним на среща с Маги Малеева, Румен Карамихалев, Светослав Стойков, Радостина Славкова и Асен Ненов, за да обсъдим практични и умни решения за дома, климата и независимия живот.

Защо да дойдете?
Ще научите как да намалите разходите си за ток и отопление, без да жертвате удобството.
Ще разберете как дезинформацията влияе върху изборите ни и как да се предпазите.
Ще получите конкретни идеи за по-независим и устойчив начин на живот.

Говорители:
· Маги Малеева – тенис легенда и активист за устойчив живот
· Светослав Стойков – експерт „Енергия и климат“, Екологично сдружение „За Земята“
· Радостина Славкова – експерт „Енергия и климат“, Екологично сдружение „За Земята“
· Румен Карамихалев – експерт по възобновяема енергия и енергийна ефективност
· Асен Ненов – съосновател на Институт Кръгова Икономика

➤ Дата: 6 февруари 2025 (четвъртък)
➤ Място: Исторически музей, Петрич (ул. „Рокфелер“ №80)
➤ Час: 18:00 – 19:30 ч.

Очакваме ви за един важен разговор – защото всичко е в нашите ръце!

The post Българите можем да живеем по-добре – време е за действие! appeared first on Горичка.

От Дубай до Баку – за климатичните преговори на глобално ниво – На Градус и половина, Еп. 13 3 Jan 4:04 AM (9 months ago)

Годишните конференции на ООН по изменението на климата се превръщат в отражение на големите амбиции и реалните действия

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Как 197 държави взимат съвместно решения в областта на климата? Кои държави изпращат най-големите делегации на Конференцията на ООН по изменението на климата (КОП) и с какво се отличи срещата в Баку през ноември 2024 г.?

Тези и още теми ще обсъдим заедно със Светлана Жекова, международен експерт в областта на околната среда и изменението на климата към Европейската Комисия (ЕК), ООН и Световната банка.

Започва своята кариера в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) като член на преговорния екип за присъединяване на България към ЕС. След това повече от десетилетие (2004 – 2014 г.) представлява страната ни като съветник по околна среда и изменение на климата в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел.

Жекова е министър на околната среда и водите в служебното правителство от август до ноември 2014 г. и ръководи екипа, който договаря на европейско ниво българската позиция за Парижкото споразумение за климата. От март 2016 г. досега е консултант на свободна практика за Европейската комисия, Световна банка, Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По различни програми за развитие на тези организации Светлана работи с правителствата на  държавите от Източното партньорство и Западните Балкани по прилагане на политиките за зелен преход. Съавтор е на българската Стратегия за адаптация към измененията на климата и е ръководила международния екип на ПРООН, разработил втората Стратегия за адаптация на Молдова до 2030 г. От 2022 г. е член на експертния борд на Мисията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

От октомври 2022 г. е консултант на МОСВ в България, подпомага прилагането на политиките за изменение на климата, адаптация и смекчаване. Жекова е ръководител на българската делегация за преговорите на СОР 29, съпредседател на Източноевропейската група и вицепрезидент на Бюрото на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) за 2024 г.

В 13-ия епизод от „На Градус и половина“ Светлана разказва от първо лице как протичат преговорите по време на КОП, какво е участието на България в тях и какво може да очакваме от следващата конференция в Бразилия през 2025 г.

Чуйте целия епизод тук.

The post От Дубай до Баку – за климатичните преговори на глобално ниво – На Градус и половина, Еп. 13 appeared first on Горичка.

За гората, сушата и наводненията през призмата на науката – На Градус и половина, Еп. 12 4 Dec 2024 5:41 AM (10 months ago)

Залесяването е от ключово значение за справяне с климатичните промени

Здравейте, аз съм Магдалена Малеева. Някога се борих да печеля тенис мачове по световните кортове. Днес обаче съм в битката за климата. Добре дошли в “На градус” – мястото, където ще разговаряме с изключителни гости от различни области, за да разберем заедно колко е важно да действаме сега за бъдещето ни. Защото всеки градус, всеки разговор, всеки ден има значение. Надявам се “На градус” да ви вдъхнови и да действаме заедно.
.   .   .

Новият сезон на „На градус и половина“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на
гражданите.

Как влияние полярно-струйното течение на климата? Как са изглеждали склоновете на Балкана преди 100 години и за колко време може да се възстанови гората? Кои есктремни събития ще изпитваме все по-често у нас?

На тези и още въпроси търсим отговор заедно с доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет в София. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Председател е на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.

В 12-ия епизод от „На Градус и половина“ Момчил разказва какво е състоянието на българската гора, защо градовете не са подготвени за екстремните валежи и какви стъпки може да предприемем, за да ограничим замърсяването на средата ни.

Чуйте целия епизод тук.

The post За гората, сушата и наводненията през призмата на науката – На Градус и половина, Еп. 12 appeared first on Горичка.

Как да построим дома на своите мечти? Част 1 – „В началото е мисълта“ 11 Nov 2024 5:58 AM (11 months ago)

автор: Румен Карамихалев

.   .   .

Близо 3 десетилетия работих за шведската стоманена индустрия и живях в различни градове и жилища из Европа. Завърнах се в България, децата пораснаха и се пръснаха по света, а аз реших да построя дом по свой вкус, близо до града и до природата, хем екологичен, хем икономичен. Днес се радвам на живота в дом, чието построяване струваше наполовина на апартамент в София и е практически без разходи за отопление и ток. Извървях дълъг и криволичещ път, научих много и полезни неща, които споделям тази поредица и те могат да спестят доста пари, време и усилия.

Една стара мъдрост гласи, че мъжът през живота си трябва да построи дом, да отгледа дете и да посади дърво. В търсене на препитание се вкупчваме в големите градове и многоетажните блокове, но в много от нас продължава да тлее мечта за собствена къща.

Ако не знаеш какво търсиш, не можеш да го намериш

Вече е дошло времето и си решил да построиш свой дом. Поздравления! Започни да разглеждаш различни проекти и къщи, да четеш разни статии и мнения, докато постепенно започнеш да си заформяш представа какво горе-долу би искал. Важно е не само да започнеш да го виждаш в главата си, но и постепенно да описваш идеалната за теб къща. Кои са най-важните нещата в нея и около нея, с които няма да правиш компромис и кои би могъл да приемеш? И помни, че къщата трябва да отговаря на потребностите ти не само сега, но и след десетилетия.

Правейки тази първа малка стъпка в твоята вярна посока, ще трябва да отговориш на много и привидно досадни въпроси:

• Колко време искаш да пътуваш до града?
• Трябва ли наоколо да има градина или училище?
• Колко голям да е парцелът,в средата или в края на селището, сравнително равен или с наклон,
  структура на земята и подпочвени води?
• Да има ли регулация, ток, вода, канализация?
• От какъв материал да е къщата – тухла или дърво?
• Колко голяма да е къщата и на колко етажа, изложение и разпределение на стаите?
• Ако няма канализация – домашна пречиствателна станция или септична яма?
• Какво отопление/охлаждане ще ползваш – газ, пелети или термопомпа, радиатори или подово
  отопление?
• Ще инсталираш ли фотоволтаици и батерии?
• Гараж или навес за колата?

И още, и още, и още… Върволицата от въпроси е доста дълга, а пътьом ще се препъваш и в други, при това взаимосвързани, нещо като танго – „Две напред, едно назад“. Колкото по-подробно уточниш тези първоначални въпроси, толкова по-малък е шансът по-нататък да се наложи да променяш проекта или да преправяш къщата с цената на доста нерви и пари.

На мен ми бяха нужни 2-3 години от възникването на идея докато се нанесохме, като самото строителство и дворните работи отнеха малко повече от година. Но продължавам да съм убеден, че е „по-добре премери 7 пъти преди да отрежеш“.

Трите най-важни критерия за една къща

Първо – местоположение, второ – местоположение и трето – местоположение.

Всичко друго можеш да направиш или преправиш, но мястото не можеш да смениш. Намирането на „моето“ място ми отне почти година.

Мястото трябваше да е с площ поне 700-800 м2, към края на село, на не повече от 15-20 км от околовръстното на София и с бърз и лесен достъп с кола и градски транспорт, задължително в регулация и на асфалтова улица. Искахме да е в южната част на Софийско поле, защото тя е равна и слънчева, а и парцелите там са по-евтини спрямо полите на Витоша. Получи се район от 300-400 км2 с десетки селища, които обиколих за да ги видя на живо. Половината отхвърлих, било заради занемарен вид и инфраструктура, било заради лоша комуникация с града.

След това се зарових в нета и в кадастралните карти. Харесах си 50-ина парцела и в сайтовете за имоти се ориентирах за цените, които зависеха от отдалеченост, достъпност, и регулация и от очакванията на собствениците им. Отново седнах в колата, но вече заедно с по-добрата ми половинка, без чието одобрение нямаше как да продължа нататък с търсенето на „нашето“ място. След няколко съвместни уикенда за огледи на място, снимки и записки и домашни дискусии, в крайна сметка харесахме 10-ина парцела в селата около южната дъга на околовръстното. В кадастъра проверих и наличната информация за тях и пак минахме да ги разгледаме. Само че този път носех и предварително разпечатани обяви, че се интересуваме от покупка на парцел, които разлепих на самите огради и на таблата за обяви около кметствата и центъра на селата. Впрочем, в кметствата понякога може да се получи информация и контакти за свободните парцели, хората в малките селища се познават помежду си. Полезно е и да си поразговори човек със съседите, ако се харесате, може да получиш полезна информация от първа ръка.

Така стъпка по стъпка стигнахме до „нашето“ място в края на Долни Богров, в регулация и граничещо с полето. Слънчево, равно и просторно, даже малко повече от очакваното, 2,100 м2, с неправилната форма тип „сатър“ с лице на пътя 13 м и дължина около 100 с денивелация не повече от 1%. В началото малко се стреснахме от шума на прелитащите самолети, но в по-голямата част от София това си е неизбежно. Мястото изглеждаше чудесно, а и хората наоколо казаха, че бързо се свиква със самолетите. Все пак добре, че летището не е натоварено.

Бях прочел, че преди години селото е било наводнено от изпускането на язовир Огняново, та поразпитах из селото и из махалата. Оказа се, че този край на селото е с 2-3 метра по-високо от центъра и съседите потвърдиха, че при тях не е имало проблем. Допълнителен бонус беше, че тази част от Софийско поле лежи върху огромно подземно езеро – на 4 метра дълбочина има безкраен източник на вода за поливане и в повечето дворове има сонди за вода.

За наш късмет собствениците на мястото бяха оставили обява на оградата, опитвайки да го продадат от доста време. В случая проблемът беше, че се търсят основно парцели до 800 м2, а този беше 2,100, но неделим и според нас – предназначен за само една къща. Ако има желание, начин се намира, срещнахме се със собствениците, разговорихме се и се харесахме и в крайна сметка си стиснахме ръцете на разумна цена, приемлива и за двете страни.

Тук се почна ходене по мъките за документите на парцела. В България често историята на парцелите е доста объркана покрай липсата на последователна документация, изземванията за ТКЗС след 1944-та и връщанията след 1990 година и всякакви актове, протоколи и прочие документи за делби и онаследявания. Това е критично важен етап по пътя към дома и не покупката на земята трябва да стане само с безспорни документи за собственост, защото веднъж построена, няма как да натовариш къщата и да я преместиш.

Нашият парцел не правеше изключение и наличните документи бяха хем разбъркани, хем оскъдни. Връчих ги на позната съвестна адвокатка, която реши да се консултира и проучи с двама различни нотариуси, които да посочат начините за законно придобиване на мястото. Когато си харесаш имот, обичайно плащаш аванс, за да го запазиш, докато се оформят документите за прехвърлянето. В нашия случай обаче нямаше как да го направя поради кашата с документите и трябваше да разчитам на добрата воля и на двете страни. Все пак за 9 месеца приключих сагата и най-накрая вече имахме нашето място.

През това време не стоях със скръстени ръце. Повиках бригада, която направи 2 сондажа на 7 м дълбочина и изготви геодезически доклад, включително за основите на къщата. Това така или иначе трябваше да се прави по-нататък, та предпочетох да си спестя време и евентуални неприятни изненади по-късно. Вече имах и представа каква къща искам и от какви материали и използвах всяка свободна минута да се ограмотявам по темата. Започнах постепенно да си отговарям все по-подробно на основните въпроси за къщата и двора, даже започнах да правя скици на къщата с различни варианти. Прегледах оферти и строителни фирми, предлагащи търсената от мен конструкция, избрах двете най-добри, разгледах техни къщи, посетих производството им и поговорих с управителите
относно моя проект.

Но това е друга друга тема, с която ще продължим следвашия път.

The post Как да построим дома на своите мечти? Част 1 – „В началото е мисълта“ appeared first on Горичка.

Зелена сделка, електрически коли, въглищни централи – на климатичния фронт нищо ново? – На Градус, Еп. 11 1 Nov 2024 3:23 AM (11 months ago)

От Путин до Мъск – кой движи енергийния преход в света

Новият сезон на „На градус“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени. Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста.

А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Енергийният преход изглежда зацикля, докато подкрепата за зелените идеи сякаш отслабва. Атомната енергия отново е в центъра на общественото внимание, преминавайки през своеобразен ренесанс, въпреки предишните мнения, че енергията от този източник е отживелица. Какви са шансовете за успех в борбата с климатичните промени в тази нова
обстановка?

В същото време електрическите автомобили стават обект на нарастващи спорове в публичното пространство, като днешните атаки срещу тях напомнят на войната срещу соларните панели преди години. Какво бъдеще им предстои?

На тези и още въпроси търсим отговор заедно със Симеон Белорешки, енергиен експерт с над 30 години професионален опит в тежката химия, въглищната енергетика и добива на петрол и газ. Седем от тези години е посветил на „Химко“, а друга немалка част от тях прекарва, ръководейки проекти в ТЕЦ „Бобов дол“ и рехабилитация на блокове 1,3 и 4 в „ТЕЦ Марица Изток 2“. Има опит и като консултант за Европа, Близкия Изток и Африка, включително и Оман и Малайзия.

В 11-ия епизод от „На Градус“ Симеон разказва какво се случва с енергийния преход, има ли още живот в ядрената енергия и колко зелено е бъдещето на автомобилния сектор.

Чуйте целия епизод тук.

The post Зелена сделка, електрически коли, въглищни централи – на климатичния фронт нищо ново? – На Градус, Еп. 11 appeared first on Горичка.

Да живеят Електрическите автомобили , Смърт на Водородните! 17 Oct 2024 11:57 PM (last year)

автор: Симеон Белорешки
.   .   .

Мечо Пух би казал: Колкото повече караш EV, толкова повече се радваш

През април описах тук моите първи впечатления от EV, след като се разделих с ДВГ, който управлявах почти 40 години при над 600-700 хил. навъртени километра.

Имаше препечатки и в други медии и естествено това породи доста коментари.

И естествено, повечето бяха от хора, които никога не са имали личен опит и вероятно смятат, че понеже са чели много, може и да изглежда, че имат опит. Имаше коментари, които показваха, че не е четено задълбочено, защото не казваха нещо по-различно от вече описаното. Разбира се, някои от коментарите имаха основание, макар да бяха повече в сферата на “наци граматиците” като например фактът, че съм употребил зареждане с ток стигащ до 60 kW. Упрекът е правилен, но у нас ток има смисъл на електрическото захранване и затова казваме “няма ток”, а не няма мощност.

Имаше и супер неочаквани реакции. След публикуването на статията ми в една от най-добрите групи във ФБ „Електрически автомобили“ ми бе забранен достъпа и нямам никакво обяснение извън подозрението, че нямам Тесла. Може и да е грешка. Независимо от всичко си дадох сметка, че дори и сред повечето мои познати и приятели цари пълно неразбиране на цялата картинка и влиянието на заобикалящата ни заблуждаваща информация е голямо..

Въпроси и заблуди

Ето част от основните въпроси и заблуди

• Може ли да стигнеш до морето с едно зареждане
• Много време се губи в зареждане
• Цените на зареждане на външни зарядни са много високи и се обезценяват ползите от евтиния ток
• Няма достатъчно зарядни
• Мрежата няма да издържи като почнат всички да зареждат през нощта
• Хората по селата кога ще могат да си позволят ел. коли
• След седмата година колата трябва да се изхвърли и няма остатъчна стойност
• Ел. колите не работят зимата
• Продажбите на ел.коли намаляват, хората масово се връщат към ДВГ
• Без субсидии ел.коли нямат шанс
• Бъдещето е на водородните коли

Няма да отговарям на всичките въпросите и заблуди, но ето най-важното:

1. Може да се стигне до морето, което, разбира се, зависи от много неща – каква е колата, каква е батерията, по какъв начин се кара колата. Тук отговорът е, че така или иначе се спира за обяд или почивка, а 10-15 мин на бърза станция напълно отстраняват притесненията за обхвата на автомобила.

2. Колкото и парадоксално да звучи, аз сега харча далеч по-малко време за зареждане. Първите 8 хил. км не ползвах зарядни по пътя – зареждах в къщи и на крайната дестинация. Времето, което “губя” за зареждане в този случай, e 20-30 секунди да сложа и махна конектора. 70-80% от пътуванията с кола са под 80 км на ден. Вече имаме и зарядна
станция в офиса, която зарежда и от тока, произвеждан от соларните панели на покрива. Това може да бъде един от допълнителните стимули за служителите, като се спестяват разходи за бензин, а и стимул да се ходи в офиса, ако няма възможност за зареждане вкъщи.

3. Извън ниската цена на домашния ток, дори при цена от 70-80 ст. на квч , пак е с 30% по-евтино от бензина . При 70-80% от зарежданията на домашен ток, говорим за 3-4 пъти по-ниски разходи за гориво. Освен това има известна предвидимост на разходите за гориво.

4. Много хора не разбират, че в БГ вече има огромна мрежа от зарядни станции (за все още сравнително малкия брой ел.коли), далеч повече и по-хубави от една Гърция примерно. И това без никаква помощ от държавата. Или всъщност точно заради това. Поне не пречи. Тези зарядни станции са изградени в повечето случаи на територията на съществуващите бензиностанции и не се набиват на очи като конвенционалните. Нещо повече, и в това е парадоксът – когато съм в града, не търся бърза станция, а “бавна”, защото при бързата трябва да чакам 10-15 мин докато зарежда, вместо да си върша работата и тя да се зареди за час-два.

5. Все повече и повече коли ще се зареждат през деня, на всевъзможни места и това са така наречените destination chargers, което не е нищо друго, а сравнително евтини и маломощни зарядни (примерно 7 kW), които ще ги има в паркингите, хотелите и въобще на местата, където отивате или временно сте спрели.

6. Всъщност, продажбите на електрически автомобили растат точно там където има най-много нужда – Китай (14%) при голяма база и страните извън Европа и САЩ (40%) при по-малка база. Очевидно е, че Европейската автомобилна индустрия изостава и ще понесе съществени щети идори митата, които се обсъждат срещу китайските автомобили няма да ги спасят. И да, някой трябва да потърси най-после отговорност за похарчените от VW 36 млрд. евро за глоби покрай DieselGate, вместо тези огромни ресурси да се вложат в инвестиции по изграждане на веригата за доставки на електрически автомобили в момент, в който европейските автомобилни гиганти бяха водещи.

7. Не, не е вярно, че няма пазар на колите втора ръка. Всъщност, повечето EV коли в България са имено такива, внос от Европейските държави. Нека да отбележим, че България остана единствената държава в Европа, която няма в момента, както и никога не е имала субсидии за EV. И това всъщност, от днешна гледна точка е добре, че е така. В момента, инфраструктурата изпреварва значително броя зарядни. Средната натовареност на зарядните станции е от порядъка на 10%. Разбира се, това варира в зависимост от местоположението. Трябва да се има предвид, че бързите зарядни са сравнително скъпи съоръжения, стигащи до 60-70 хил.евро, без да се броят евентуално трансформатори,
инсталиране и т.н. При тези скъпи инвестиции и ниско използване все още, това е труден бизнес в момента, но хубавото е, че се инвестира. Има и европейски програми, и все повече и повече участници, като например Единния системен оператор, който също ще изгражда вериги от станции. Те ще бъдат в близост до техни съоръжения, което означава, че ще могат да осъществяват доста по-евтина услуга и да бъдат нещо като определящи ценовия диапазон.

Фигура 1 . Ръст на EV колите за първото полугодие на 2024

Защо е този рев срещу ел. колите?

Добре, ако всичко което казвам е вярно и има толкова предимства, защо има толкова негативизъм срещу ел. колите ? Аз ли съм пък толкова умен ? Ето една малко по-обхващаща перспектива на нещата.

Пазарът само на петрол е 2 100 000 000 000 долара годишно. Консумацията му е разпределена горе-долу така:
1. Леки автомобили – 50%
2. Камиони – 25%
3. Петрохимия (пластмаси,химикали) -15-20%
4. Други (включително като гориво за дизелгенератори и LPG) – 5-10%
Това обяснява и стратегията на Мъск да започне с ел.колите, за да се постигне масовост и намаляване на цените,трупане на опит и приемане от обществото и после идват електрическите камиони.

Стратегията „Мъск“ застрашава обаче и останалата част от фосилната енергетика, тъй като възможността да си зареждаш колата в къщи дава възможност това да се прави от евтина соларна енергия (съответно очакваният растеж на консумацията на електричество ще бъде посрещано от ВЕИ, а не от въглища и газ).

Това показва, че този огромен пазар на петрол за транспорта е заплашен с почти пълно изчезване в близките 30-40 години и ще сме свидетели на сериозни сътресения още следващите 4-5. Не вярвате? Ние вече виждаме наченките. Цените на петрола стагнират, въпреки огромното напрежение в Близкия Изток и нито военните действия, нито стрелбите по танкери успяха да ги повишат. Спомнете си че до скоро само предположенията за ескалация водеха до ръст на цените.

Фигура 2 . Продажби на автомобили в света

А данните са красноречиви: колите с вътрешно горене имаха своя пик през 2018. Продажбите никога няма да се възстановят до нивата от 2018, защото расте процента на ел.коли. Разбира се, че е прекалено малък на фона на останалите, но вече има 40 млн. коли по пътищата. Тъй като това са коли, които иначе щяха да бъдат конвенционални, то това премахва нуждата от петрол за 80 млн. коли. Това е и големия проблем – EV колите НЕ изяждат от ръста на конвенционалните, а просто ги заменят и затова конвенционалните коли не растат с очакваните темпове и IEA и OPEC ревизират надолу ръста на търсене на петрол. ЕV автомобилите (тук дори не смятам хибридите)
заедно с електрическите моторетки вече отнемат около 2.5-3 млн. барела петрол на ден.

Бензинът е с добив около 50%, дизела около 30% , а това при цена от около 70 $/барел прави около 210 млн $ на ден или едни 77 B$, което няма да постъпят във фирмите, добиващи петрол и газ. И по-страшното е, че това само ще се увеличава. Разбирате ли сега, защо е този рев и дезинформации относно EV колите. Те ще направят всичко възможно преходът да се забави. И докато това е обяснимо за държави хранещи се от петрол и имащи силно петролно лоби, то е напълно необяснимо за страни като нашата, която би трябвало да прави всичко възможно да намали зависимостта си. Освен ако все пак не отчетем, че сме превзета държава и тогава всичко си идва на мястото.

Точно тази атака от петролните компании и свързаните с тях медии, както непредвидимостта на Тръмп са част от причините на войната на Мъск с медиите и това Мъск да се увърта около Тръмп, защото при евентуална му победа, бизнесът на Tesla e под въпрос. И за да стане ясно какво се случва, трябва да се обърне внимание на думите, които Мъск каза веднага след като подкрепи Тръмп: “ аз нямам избор освен да подкрепя EV” . Мъск не е истински поддръжник на Тръмп, той беше в неговия екип със съветници след встъпването му в длъжност, но напусна след 4-5 месеца, защото разбра , че си има работа с безполезен към онзи момент човек.

Какво да очакваме?

И в предната статия го казах, и сега ще повторя – в дългосрочен план, а и в средносрочен (10 г.) EV ще доминират в световен мащаб. И тази тенденция не може да бъде спряна, тъй като зад нея стои Китай , а те ще направят всичко необходимо да завладеят света с ВЕИ технологии, Батерии, EV. И докато го има Китай, така ще бъде.

Това не означава, че Западът ще прави каквото трябва. Последните популистки вълни биха тласнали страните в режим на протекции, което само ще влоши и без това голямото изоставане във ВЕИ . Хората, управляващи огромните финансови потоци обаче не само могат, но със сигурност ще бавят нещата.

А водородните автомобили – Не чакайте. Нито с Водородни клетки (Toyota Mirai) нито смешката с Водородния двигател с вътрешно горене. Защото имат много по-ниска ефективност и обхват, а цената на водорода е астрономическа, а инфраструктурата я няма никаква. И няма да я има.

Фигура 3 . Ефективност и пробег на EV и водородни коли

Най-хубавата функция на EV?!

За малко да забравя – знаете ли, кое е това, което най-много ползвам -дистанционното управление на климатика на колата. Мога да включвам откъдето и да е през приложението , мога да сложа и автоматично да го прави в определени часови и то независимо дали в отворено или затворено помещение. Много ли е, ами може и да не е, но не може при ДВГ в гаража.

The post Да живеят Електрическите автомобили , Смърт на Водородните! appeared first on Горичка.

Адаптация на общините към климатичните промени – мисия (не)възможна за българските градове? – На Градус, Еп. 10 30 Sep 2024 10:20 PM (last year)

Въпреки че общините в България демонстрират активност и ангажираност по отношение на климата, цялостното изпълнение на общински енергийни и климатични програми все още е рядкост.

Новият сезон на „На градус“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“ вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на гражданите.

Градовете са дом на над половината от световното население, консумират повече от две трети от енергията и са отговорни за над 70% от глобалните емисии на CO 2. Съответно местните власти са отговорни за над две трети от публичните инвестиции и в много случаи са пряко ангажирани с предоставяне на социални услуги за техните жители. А проектите, свързани с климата и енергията, не само спестяват разходи и ограничават щетите от екстремни
климатични явления, но и предоставят един от малкото източници за инвестиции в подобрена градска среда и качество на живот.

Гост днес в „На градус“ е д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Драгомир е член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“.

В 9-ия епизод от „На Градус“ Драгомир разказва как се адаптират българските градове към климатичните промени и кои митове по отношение на енергийната ефективност в жилищния сектор все още диктуват строителните решения в жилищния сектор.

Чуйте целия епизод тук.

The post Адаптация на общините към климатичните промени – мисия (не)възможна за българските градове? – На Градус, Еп. 10 appeared first on Горичка.

Как България може да запази своята конкурентоспособност в новите техно-икономически реалности? – На Градус, Еп. 9 3 Sep 2024 12:38 AM (last year)

Новият сезон на „На градус“ – подкаст на „Горичка“ и групата „Анонимните климатици“, вече се излъчва в съвместно партньорство с Dir.bg, като част от платформата ни за диалог, идеи, търсене и намиране на зелени решения Green transition. Във всеки епизод основателят на „Горичка“ – Маги Малеева и водещи експерти повдигат и дискутират важни за всички нас теми, свързани с климатичните промени.

Какви са предизвикателствата на бъдещето, какво трябва да се направи и какви са стъпките, с които всеки от нас може да помогне в борбата с климатичните промени – това са основните въпроси в подкаста. А те допълват водещата тема на Dir.bg и Green transition – Зеленият преход, който вече създава нови възможности за просперитет, за устойчива трансформация и модернизация на икономиките в ЕС, за повишаване на конкурентоспособността и на доходите на
гражданите.

През август 2024 г., България бе домакин на едно от ключовите годишни събития на Междуправителствения панел по климатични промени към ООН (IPCC), което провокира различни научни екипи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), най-голямата публична академична институция в страната, да започнат открит диалог по редица критични теми.

Гост днес в „На градус“ е д-р Мария Трифонова – преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет и заместник-директор на Net-Zero Lab. Основните ѝ компетенции са в областта на възобновяемата енергия и нейната пазарната интеграция, националните и европейски политики за декарбонизация, както и социо-икономически аспекти на енергийния преход. Мария бе заместник-председател на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка.

В 9-ия епизод от „На Градус“ Мария дава отговор на въпросите къде е България спрямо останалите държави в ЕС по отношение на научните изследвания и иновации и защо е важно страната да води енергийни и климатични политики с мисъл за бъдещето.

Чуйте целия епизод тук.

The post Как България може да запази своята конкурентоспособност в новите техно-икономически реалности? – На Градус, Еп. 9 appeared first on Горичка.