Не е импровизация, а резултат от синхронизация в разпределението на ролите на сцената, както и на порциите в държавата зад кулисите 22 Oct 1:01 AM (yesterday, 1:01 am)
Придържайки се към американския лаф, че мнението е като зад…а, всеки го има, ще се изкажа за “феномена”, известен също като голямото Д.
Не вярвам нито за миг, че наблюдаваме импровизация в отношенията между него и партньора му по управление от много години насам. Имаме синхронизация, а не импровизация.
Двамата искат да вярваме, че нещо се боричкат, докато истината, според мен, е, че много отдавна си говорят извън сцената, на която са си разпредели ролите така, както и порциите зад кулисите в държавата. Сигурно много се кискат как им се хващат на постановките.
Ако голямото Д няма да дава свои хора в правителството това е договорено още преди орденоносеца на “Ломоносов” да изиграе смешката “много съм гневен”, а голямото Д да му отвърне, уж след кратък размисъл, че сега зависи само от Борисов дали ще хвърли държавата в бездната.
Помислете сега за момент защо голямото Д така нетипично за него смирено отказва да има министри в кабинета, където няма да има промени. Не е ли ясно, че няма нужда да дава нещо, което отдавна е дал? Поради което няма и нужда да дава нищо ново от склада на Новото начало.
Публи(на)цистиката на БНТ не допуска еврейската гледна точка 21 Oct 12:38 PM (yesterday, 12:38 pm)
Провокиран съм от поредното доказателство, че “палестинската гледна точка”, представяна като европейска, но по същество обслужваща пропагандата на ХАМАС и прочее нахамасени терористи от Газа, е ре(д)акционна политика на държавната ни телевизия.
Не е приоритет само на съботно-неделния хегемон в публи(на)цистиката на Кошлуковата ТВ, където се вихри овластеният Любенов, заклеймяващ лично израелския “геноцид” в синхрон с оценката на неговия приятел и любимец на гостоприемния за него ирански режим Георги Милков, който замеряше аудиторията на БНТ с твърдения за “израелските зверства”.
Подобна пропаганда беше излъчена днес за облъчване с още от същото в едно следобедно предаване, в което по много голямо изключение за БНТ съм получавал преди година-две думата именно по въпросите на Близкия изток (и на Украйна).
Вече и в това предаване не може да се чуе мнението на коментатор като мен, оказал се награден от българската еврейска общност наскоро като най-обективния журналист в България за годината. Според българските евреи.
Според БНТ е друго. Най-обективно им е да се даде думата без опониране на европейски говорители срещу еврейските “гонители” на палестинците.
Латентните антисемити, някои от които дори не си дават сметка, че са такива, ще ви кажат колко невероятна работа са свършили храбрите палестинските журналисти в Газа. Убивани били нарочно от израелците във военна зона. Всъщност терористите ползват там като жив щит жени, деца и репортери от същото местно население, изцяло подчинено на диктатурата на тероризма.
Израел не допуска в Газа представители на чуждите медии. Това чуха зрителите като необяснено оправдание защо чуждите медии наемат араби, подчинени на живот и смърт на ХАМАС, които отразяват гледната точка на своите гостоприемни терористични домакини.
Няма го Израел в тази картинка да обясни.
Обяснявам и без да съм упълномощен. Все някой, без да е чак цар Борис III (например), трябва да се застъпи за евреите, макар и да не са български евреи, че после да се хвали колко е бил толерантен и заслужил в борбата срещу вълната от антисемитизъм.
Ако Израел беше позволил достъпа до Газа на европейски репортери без граници на личната им храброст, не по-малка от онази на арабите с микрофоните и камерите в сектора под контрола на ХАМАС, резултатът щеше да е ливански.
Знам от личен опит. Бях на ливанския терен в подобна обстановка цели 4 години.
Оцелях физически сред терористите по една единствена причина. Арестували са ме за разпит на техни контролни пунктове фанатиците. Нахлуваха в дома ми. Два пъти ми отнеха автомобил под дулото на оръжието. Веднъж за малко да ме екзекутират заради любопитството ми да видя как рушат палестински лагер край Бейрут. Водиха ме със зареден пистолет до главата, отнеха ми камерата след “малко бой” и само караницата между тях какво да ме правят ми позволи да избягам в суматохата.
Никаква лична заслуга нямах за щастливата развръзка, благодарение на която мога да си позволя този текст. Пазеше ме от отвличане и всякакво терористично тричане само фактът, че в очите на терористите представях държава от съветския блок, който спонсорираше тероризма (им).
Вълната от отвличания на западни журналисти в Ливан се надигна пред очите ми в момента, когато фанатиците от иранската банда ливански наемници, наречна по ирански образец “партия на бога” ( Хизбуллах), превзе през март 1994 г. Западен Бейрут. Отне почти напълно контрола от умерените в религиозно отношение сунити, контролиращи традиционно тази част от ливанската столица.
Като казвам “пред очите ми”, имам предвид, че съм наблюдавал зад пердето от прозореца си как фанатични ислямисти “прочистват” от “нелоялни мюсюлмани” жилищни блокове.
За да ти позволят да се смесиш с фанатиците и да отразяваш неотразимия им хомейнистки чар, терористите трябваше да те припознаят за свой човек.
Същото става в Газа в днешно време.
Да сте видели репортаж за житието-битието на терористите под или над земята? Или как те малтретират съплеменниците си като другата гледна точка? Къде е тази друга гледна точка, запазена марка на БНТ като претекст за прокарване на рашистката пропаганда?
Нима нямаше да интересно да видим как се хранят насред уж наложения масов еврейски геноцид чрез глад? Защо не ни показаха нито веднъж как се молят миролюбиво и оцеляват под земята тези садистични страдалци, които не жалят нито отвлечените от тях евреи, нито жените и децата си, зад които се крият от лошите евреи?
Жалят само собствения си живот в подземията им под цивилната инфраструктура, чието разрушаване от израелското оръжие ги направи герои на мишкуването в развалините.
Обективната им журналистика можеше да ни покаже какво става с подземните здравеняци в Газа, ако имаше такава журналистика в Газа, а не ставаше дума за слугинаж на терористите, без който нито един репортерстващ няма да остане с главата си на раменете и половин ден. Защото движението ХАМАС по нищо не се отличава от главорезите на Ислямска държава, освен по това, че не афишира своя садизъм, а се прави на жертва, докато е превърнало в мишена населението, зад което се крие от израелското възмездие.
В Западен Бейрут преди март 1994-та имаше десетки представители на най-големите западни медии. Запознах се с каймака на световната журналистика именно там. Бях впечатлен, че звездите на онези медии се отнасяха като с равен с мен, момчето с две години трудов стаж на бюро в БТА, което дори не изчакаха да се научи за своя сметка в София да шофира, за да оцелява на терен в Бейрут, преди да го захвърлят да се оправя в хаоса на онази война.
Това беше началото на моето проглеждане за истината, че има “два свята, а единият е излишен”, както настояваше комунистическото клише. Разбрах на кой свят съм бил и къде принадлежа като свободолюбив човек.
Започнаха да отвличат западняците един по един. Звездите на западната журналистика напуснаха “най-горещата точка” на международните новини в световен мащаб.
Газа ряпа да яде днес. Ливан беше номер едно в новините и репортажите без конкуренция дълги години.
Избягаха. Оттеглиха ги западните журналисти от меката на световната журналистика, където при целия риск от опасностите да станат жертва на бойните действия в рамките на гражданската война бяха оцелявали и осведомявали света за драмата в Ливан. До момента, в който тероризмът не завладя Западен Бейрут. Разгромиха хотел “Комодор”, където вечер се събираше международното журналистически войнство, към което благородно бях приобщен.
Първи сред отвлечените беше Тери Андерсън, ръководител на регионалното бюро на световната АП. Отвлякоха го на път към тенис корта, на който беше свикнал да тренира. Кореспондентът на Асошийетед прес, голямо светило в професията, имаше и нещастието да се окаже последния изтъргуван години по-късно в преговори с терористите, с които уж не се преговаряло.
Мога дълго да разказвам, но накратко речено по аналогия: ако Израел беше допуснал в Газа поток от готови да се жертват храбри журналисти, освен онези, които без съмнение са жертва на контрола на ХАМАС над тях по арабска линия, кризата със заложниците в Газа щеше да прерастне от израелска, в международна. По вина на Израел, че е допуснал това.
Заради отвлечените в Ливан френски заложници френските телевизии започваха и свършваха новинарските си емисии с туптящо сърце. Години наред. Всяка подробност около надеждите, както британските, американските и германските заложници да бъдат освободени, се превръщаше във водеща световна новина. Пак по същата причина френски самолети мираж бомбардираха позиции на предполагаеми терористи в околностите на Бейрут. Грамаден американски кораб стреляше солидарно със снаряди, наричани от местните медии “фолксвагени”, защото са тежки колкото едноименния автомобил. Тресеше се от експлозиите къщата, в която живеех и над която прелитаха снарядите.
Това ли трябваше да се повтори в Газа? Или Израел е отървал западните си приятели от съдбата да се случаи отново онова, което им причиниха в Ливан?
Открехвам визуално страниците на личния си опит със снимки от архива си.
На снимката: Ани и Ива, две от моите три деца в Бейрут, прегърнати от Джули Флинт, известна и днес във Великобритания журналистка, кореспондент по онова време на в. “Гардиън” (и на други западни медии, които осиротяха откъм свои представители, докато тя остана на свой риск).
С Джули посетихме заедно едно палестинско семейство, живеещо в изтърбушен от снаряди жилищен блок на фронтовата линия в Бейрут. Гостуването ни приключи зле за нея. Едно момиченце, с което тя си играеше, я удари толкова силно с тежка играчка по главата, че на следващия ден трябваше да я закарам и да я занеса на ръце в болница заради ужасните й ужасни болки, след като тя ми се обади с молба да я спасявам.
На снимката като домакин на домашно парти с Нора Бустани, кореспондент на “Ню Йорк таймс”. Макар и от явно арабски произход, тя също трябваше да бъде изтеглена от Бейрут.
Нулите у нас, които застават зад единици, ги няма днес да кажат добра дума за (от)падналия пред тях Саркози 21 Oct 5:01 AM (yesterday, 5:01 am)
Не е от моята компетенция да преценявам справедливостта на съдебното решение на френския съд, който изпрати днес в затвора президента от близкото минало на страната в затвора по обвинения, свързани с негови сътрудници и във връзка с режима на либийския диктатор Кадафи, от чиито лапи Саркози измъкна българските медици.
Само ще вметна, че в несъмнено правовата държава Франция оспорването на съдебната справедливост нито е забранено, нито е превърнато в някакъв фалшив култ, както у нас – в случаите, когато властта е поръчала да бъде хвърлен на практика в затвора техен политически противник, като варненският кмет Благомир Коцев.
Това си помислих, когато гледам видеорепортажите, на които се вижда множеството, което скандира “Николя, Николя”, докато Саркози се отправя към затвора. Впрочем осъденият вече беше приет от президента Макрон преди да се отправи към затвора. Най-вероятно ще бъде помилван много скоро…
Не става също дума за симпатии и антипатии по политическа линия. Става дума за факта, че не се забелязва никакъв ентусиазъм и емпатия от страна на българските политически “величия”, които се натискаха да се отъркат около президента на Франция Саркози.
Спомняте ли си това?
“На тържествената церемония в Президентството присъстваха премиерът Сергей Станишев, министрите Гергана Грънчарова, Румен Петков, Ивайло Калфин, председателят на парламента Георги Пирински, лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски, депутати и други гости. Преди церемонията по награждаването с орден „Стара планина”-първа степен президентът на Франция Никола Саркози бе посрещнат официално на площада пред паметника на Незнайния войн. Двамата държавни глави изслушаха химните на двете страни. Пред тях премина и гвардейската рота. Саркози поднесе венец пред мемориала в центъра на София. Той се ръкува с хората, дошли да го посрещнат и да засвидетелстват уважение към него. Силви Вартан също поздрави посрещачите”.
Повтарям, докато беше на върха и от близостта с него можеха да извлекат лични, партийни и прочее ползи, нашенските другари и другарки се натискаха за снимка с него, както Пеевски със световния шампион Карлос Насар.
Днес ги няма никакви.
Защото са си никаквици.
Времето поставя на място нулите, които се строяват зад единиците.
Да се ритат падналите и отритнатите, уви, е част от традицията в българската политика.
Нищо ново под загасналото слънце на прожекторите на “славата” им.
Украйна ще победи, ако Америка реши. Ето защо 21 Oct 2:26 AM (2 days ago)
Независимо от това кой е президент на САЩ, дори това да е хулиганстващият срещу собствения си народ с виртуални бомби от фекалии днешен разделител на американското общество, американската сила остава все така актуална като решаващ фактор за победата над актуалното най-голямо зло в света- приблизително толкова, колкото по време да двете световни войни и особено през Втората.
Става дума за истинската най-голяма война на века, която се води в Европа по вина на рашистките (пишман) завоеватели, зинали да погълнат таралежа Украйна, който им приседна на гърлото животозастрашаващо за режима на царя и за екзистенциалното бъдеще на постсъветската империя.
Големият въпрос е кой ще победи в тази асиметрична по условие война на огромната и богата на ресурси милитаристична московия, срещу Украйна, която не я застрашаваше с нищо, освен с едно: даваше пример за свободолюбие на милионите крепостни граждани.
Ще победи и в тази война онзи, който привлече решаващо на своя страна Америка. Агресорите го знаят от своя исторически опит- от позитивния в случай на съюз с Америка и от негативния в обратния случай. Ето защо се опитват ако не да влюбят чак Америка в себе си, то “поне” да я откъснат от Украйна и да я скарат с нея. Стремят се към това с всички средства, най-вече чрез любимата им пропагандна война, за да всяват раздори в западния свят, за която заделят също така асиметрично огромни средства спрямо възможностите на Украйна, че и на самия богат Запад.
Известни са и са многобройни параметрите на обратната асиметрия: с какво Америка многократно превъзхожда икономическото джудже под командването на джуджето от кремъл. Да спомена само, че Америка има дял от 25 на сто от световната икономика, докато московията не го докарва и до 3%.
И в нематериално изражение американското превъзходства е в много, много пъти. Например по отношение на науката и технологиите. Илюстрира се от факта, че СССР и днешното му подобие са дали на света 30 носители на Нобелови награди, а САЩ – 400.
Америка финансира 30 на сто от световните научни изследвания, а на московията остава 1 процент. Научната информация на английски език е 50 процента от глобалната, а на руския се падат няма и 5 на сто.
И всичко това без да се слага на кантара тежестта на ЕС, Япония, Австралия, Канада , Южна Корея и прочее съюзници, които подкрепят Украйна.
Но да оставя количествените параметри. Защо Америка превъзхожда московията решително и в крайна сметка решаващо. Няма начин Америка да бъде победена от най-голямата по територия и природни ресурси държава.
Обяснението като за не особено голям умник, какъвто е владетелят на постсъветската империя, дава своето последно интервю през 2016 г. бившият израелски премиер Шимон Перес. На базата на широки, задърлбочени и многостранни познания за света и от позицията на своята мъдрост 93 годишният политик разказва как е заявил в очите на Путин защо Америка винаги ще побеждава и че царщината му не може да се мери със САЩ, инвестирайки в глупост.
НА СНИМКАТА: Илюстрация на тази глупост: ” Кокошко, затваряй си клюна”, крещи на американския орел от задника на американски джип расистката мечка.
Интервюто и сравнителният анализ на Перес съм публикувал и преди, но то сега придобива особена стойност за укрепване на доверието в неизбежното поражение на путлер, в случай, че Америка застане твърдо на страната на Украйна. Опровергава и бравурните прогнози на всички у нас и в чужбина, които стискат палци на “непобедимата” т.н. втора армия в света.
И едните, и другите: сравнете си часовниците!
93 годишният мъдрец Шимон Перес предупредил Путин: каквото и да направите, Америка ще победи
Царят (още) не иска, а пъдарят му се натиска-ще го обслужва по въздух, както под земята с Турски поток 20 Oct 7:40 AM (2 days ago)
България на евротланти(ци)те ще обслужи руzкия цар по въздух така, както подземно вече му угоди с Турски поток, за да може спокойно да си нападне Украйна.
Царят не иска (официално въздушен коридор), а пъдарят вече му се натиска (да му го предостави).
Такъв е случаят с двамата евроатланти със съобщението от името на управлението.
Ще бъде ли разчетено от избирателите на Новото начало в ГЕРБ посланието на лицемерите, разкриващо зле забулените заблуди, че двамцата били на страната на Украйна и ЕС, който я подкрепя?
Или ще подкрепят в тяхно лице “изключението Орбан”, което си проси изключване от ЕС?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА