Ягодов крем за мъфини / ягодов веган сладолед 10 Jun 2015 7:02 AM (10 years ago)

Вчерашните гости дойдоха с торба ягоди - дребни, сладки, божествено ароматни... и за съжаление добре смачкани! Което не успяхме да изядем веднага, трябваше да оползотворим и сега споделям резултата. Като начало искам да поясня, че когато живееш в село в планината, много често нямаш всички продукти в някоя рецепта и се налага да импровизираш. За мен това е предизвикателство, което приемам с готовност :)
Първо ми хрумна да направя мъфини. Имах малко рохка смес от смлени активирани бадеми и фурми. Добавих още малко фурми и смлени орехи, които смесих на лепкаво тесто за кошничките на мъфините. Подредих ги в силиконова форма за мъфини, но не се получи идеална форма (за първи път правя мъфини в такава форма). Това, разбира се, ще го усъвършенствам с още опити!

Докато мъфините стягат в хладилник или фризер, може да се заемем с крема. Накиснато от предната вечер кашу, малко агаве, сок от 1 портокал, 10-15 ягодки, ванилия от шушулки. Всичко тове се блендира във високо-скоростен блендер за около минута или в обикновен блендер за по-дълго, с чести почивки за машинката. Ако искате по-стегнат крем, може да добавите кокосово или какаово масло. След това трябва да стегне за поне половин час в хладилника. Аз нямах масло под ръка, та направо сложих мъфините в камерата и реших, че ще хапваме сладоледени мъфини. Хубаво, че се показа слънце след дъжда и времето стана подходящо за разхлаждащи десерти!
Както е видно, опитахме още преди да са се отпуснали напълно, но резултатът беше изненадващо приятен!
И да си дойдем на думата за сладоледа! :) Тъй като направих повече крем от наличните кошнички, реших да го замразя. Добавих му парченца ягода и банан, нарязани доста на дребно, обърках го и го сложих в камерата.
Докато се разхождахме с Чарли и Анджелина в жегата, сладоледът си стягаше и след три часа и половина вече нямах търпение да го опитам. За това време беше успял да стегне, колкото да се оформи подобие на топка, но не беше напълно замръзнал - с две думи, идеален за консумация!
Доста бързо омекна в топлото време, но не преди да се справим с него, а кученцата да оближат купичките. Силно го препоръчвам за наближаващото лято и ще ссе радвам, ако опитате рецептата и споделите впечатленията си!

Рецептите:

Ягодов сладолед (веган)
Добавете към останалия крем (или цялото количество от рецептата за крема по-горе) нарязани на дребно ягоди и банани. Разбъркайте и изсипете в съд, който може да се сложи във фризер. Изчакайте поне 3 (три!) часа, преди да го опитате. Укресете с пресни плодове, кокосови стърготини, ядки, течен шоколад според предпочитанията си и се усамотете да се насладите на разхлаждащата свежест. Или пък споделете с приятели ;)
Ваша,
Dan4

Доброволчество / Volunteering 5 Jun 2015 9:05 PM (10 years ago)

Здравейте, приятели!
Нашата градина полека-лека се разраства и се оказва, че имаме нужда от допълнителна помощ за всички дейности, които протичат в момента. Занимаваме се с истински градински фитнес, с разнообразни упражнения за гръб, рамене, бицепси, стомах и крака :) Макар да е много приятно да се движиш постоянно на свеж планински въздух, понякога е нужна още една ръка!
И така, основно в момента се занимаваме с това:

• Грижа за градината - засаждане на нови растения; мулчиране и плевене; поливане (при нужда); правене на нови повдигнати лехи.
• Разчистване на ново пространство - рязане на счупени от снега клони; оформяне на плет от клони и живи растения около градината.
• Изграждане на заграден двор за домашните любимци.
• Ремонтни дейности (ще бъдат обявени като отделни събития).

  


Ако смятате, че можете да помогнете, моля пишете! Ако имате специфични умения, които мислите, че ще са ни от полза, споделете! В замяна на помощ за 6 часа на ден предлагаме - подслон в каменна къща, измазана с глина; веганска храна (максимално био и/или от градината); баня и пералня; интернет; разходки в планината със красиви изгледи и събиране на билки.

Dear friends,
Our garden is growing little by little and it appears that we need additional help for all the activities that occur at present. Working in the garden is almost like being in a gym, with a lot of exercises for the back and shoulders, biceps, abs and legs :) Even though it is very satisfying to be out in the open, in the fresh mountain air, sometimes some extra help comes handy!
So, this is how we pass our days:

• Gardening - planting, mulching and weeding; watering (when it is necessary); making of new raised beds.
• Clearing of new ground - cutting of broken and fallen branches; making a fence from branches and live plants.
• Building a fenced yard for the pets.
• Maintenance (will be announced as separate events), e.g. making bricks out of clay, making clay plaster, installing electricity in the shed, etc.

If you think you could help us, please write! If you have specific skills which might be useful, please share! In exchange for help for 6 hours a day we offer - accommodation in a stone and cob house; vegan food (mostly organic and/or grown in the garden); shower and use of washing-machine; Wi-Fi; mountain walks with beautiful vistas and herb gathering.

Най-новото в нашата градина 21 Aug 2014 8:23 AM (11 years ago)

За първи път гледаме кръгли тиквички, които най-вероятно ще са много подходящи за пълнене :)
Ще опитаме скоро и ще споделя!
Поздрави :)

Малко за лунния календар 1 Jun 2014 10:42 PM (11 years ago)

Биодинамичен календар - април 3 Apr 2014 10:58 AM (12 years ago)

Приятели,
ето отново лунния календар, приготвен от Димитър Стоянов от Бачково.
Тъкмо и ние насадихме малко грах (вчера, в Овен), а днес за първи път садим картофи. Репички и други кореноплодни култури може да се садят още два дни, а след това - след 10 дни, около пълнолунието.
Голяма радост е да прекарваш дните от сутрин до вечер на двора и пожелавам това удоволствие на всички!

Актуално за кейла 10 Mar 2014 2:26 AM (12 years ago)

Уважаеми читателю,
много се радвам на интереса, който се породи, към зеленолистния кейл! Получавам често писма с молба за малко семена.
За съжаление, тази година няма да мога да изпращам семена. Миналата година имахме две бедствия накуп, които попречиха на семената да узреят, и не успях да събера нищо.
Първо беше градушката, която продължи нечувано дълго - повече от два часа! - и успя да счупи всички цъфтящи и връзващи в момента растения. Те разбира се, се окопитиха и започнаха да цъфтят наново, но тогава мина голяма вълна от скакалци и опасе всичко! След скакалците растенияте цъфтяха още, но вече нямаха време да вържат семена...
Тази година ще се опитам да събера, но резултати ще има чак наесен. Междувременно, аз си поръчах от английския сайт за био-семена, от който поръчвам често и мога да ви дам единствено този вариант. Надявам се това да свърши работа и ви пожелавам успешна градинарска година. Аз със сигурност чакам с голямо нетърпение да започна!

За много години! 29 Dec 2013 11:34 AM (12 years ago)

Уважаеми приятели!
Започна седмата зима от нашия селски живот и къде повече, къде по-малко ще продължавам да споделям с вас всичко, каквото ме вълнува.  Както винаги, животът ми е като пъстра черга от тъмни и светли нишки - имахме болести, имахме радости; имахме градушка, имахме слънце; изчезнаха кучета, дойдоха други кучета и котки; скърбих и изпитвах блаженство, че съм тук, че усещам слънцето, аромата на боровете от баира отсреща, пръстта в лехите в градината и че имам подкрепата на скъпи приятели...
Благодаря за подкрепата и интереса, които продължавате да проявявате!
Затова пожелавам на всички да изпием по чаша хубав чай, да почиваме хубаво през зимата, за да имаме ползотворно и успешно лято и да сме благодарни за всички срещи и преживявания, които имаме във всеки миг! За много години, в радост и щастие!

Биодинамична работа в градината - първа половина на май 4 May 2013 11:07 AM (12 years ago)

Биодинамичен календар за март 14 Mar 2013 12:09 PM (13 years ago)

Уважаеми!
Искам да споделя с вас тази ценна таблица, която дава насоки кои дейности са подходящи и кои - не до края на месеца. Благодаря на Димитър Стоянов от Бачково (чичо Митко) за информацията!
Макар при нас времето все още да не е много добро за градински дейности, на някого това може да му свърши работа. :)

Кейлово семейство 12 Feb 2013 10:57 AM (13 years ago)

Уважаеми приятели!
Радвам се да ви съобщя, че продължавам да изпращам семена от кейл. Миналогодишната реколта е от два други сорта - Westland Winter (т.е. издръжлив зимен сорт)

както и Dwarf Green Curled (дребен къдрав зелен)
От втория вид семената са по-малко, но все по десетина ще успея да изпратя! Както писах и в имейлите на желаещите, искам да уточня и тук:
Не искам пари за семената, единствено към края на годината (или по-рано, разбира се) да ми изпратите снимки с растенията, които сте отгледали, както и кратко описание на вашия личен опит с тях.
За съжаление, не мога да дам гаранции, че семената ще покълнат или че не са се кръстосали :( Ние самите сме любители-експериментатори... Не се знае и дали всеки климат е подходящ, досега съм изпращала семена в

• Бояна, Симеоново и други части на София
• Нови хан
• с.Еленово, Сливенско
• Пловдив
• Карлово
• Стара Загора
• Велинград
• Кюстендил
• Троян
• Хасково
• Сливен

Единственото сигурно е, че семената са купувани от английски сайт за био семена и че при нас се отглеждат без никаква химия (торене, пестициди и т.н.)
Моля, ако ви устройват условията, направо изпращайте адрес на имейла (и не забравяте пощенски код, че лелките в пощата са много строги, хаха!)

Ето и снимки отпреди година и половина, на растения близо до София. Благодаря на Татяна за снимките!

Чакам с нетърпение още снимки и истории, личен опит и наблюдения от вашите градини!
С дружески поздрав от Родопите,
Dan4

Три-ядкова солена торта 26 Jan 2013 9:06 AM (13 years ago)

Искам да споделя последното си предизвикателство - торта за рождения ден на скъп човек, който освен че е изцяло на сурова храна, не си пада и по сладкото!


Затова трябваше да "сглобя" торта от различни други кремове и блатове, които съм правила поотделно. Стана интересно, а утре ще разберем дали е и вкусно :)

• Основата на тортата (или блатът) се състои само от смлени сурови орехи. Те са мазни и се слепват добре, а идеята е от рецепти за сладки торти, при които искаме да избегнем прекомерната употреба на фурми и други сушени плодове за блата. Количеството на орехите зависи от големината на формата за торта или чинията, която използваме. Колкото повече, толкова по-добре! За моята 26-сантиметрова форма използвах около 2 чаши орехи, но може и повече. Така ще се получи по-дебел пласт и по-лесно ще се вадят парчетата торта. Орехите се натъпкват добре, от ръба към средата на формата. Не забравяйте да оформите и ръбче, което да държи крема! 

 


Кремът е гъст слънчогледов пастет - от накиснат слънчоглед, сока на 1 лимон, малко водорасли за сгъстяване, хималайска сол на вкус и вода за улесняване на разбиването. Ако имате предварително приготвено ядково сирене, може да използвате и него. Всичко с консистенция на крема сирене върши работа!
   

• За украса използвах бадемова "сметана", оцветена с моркови и куркума, домати, спанак и маслини. Разбира се, украсата зависи от вашия вкус и наличните продукти :) А бадемовата "сметана" я измислих веднъж, когато разбих накиснати и обелени бадеми само с малко вода и сока на един лимон за фреш. Тъй като бадемите имат естествено сладък вкус, ако се добави и малко ванилия, става идеална сметана за десерти!

 
Надявам се да вдъхновя направата на още такива торти и ще се радвам да споделите с мен снимки и рецепти!
Ваша Dan4

Новини от наше село 3 Aug 2012 3:12 AM (13 years ago)

Уважаеми читателю :)
от дълго време не съм писала в блога, тъй като животът ни изведнъж се оказа много наситен с емоции, преживявания и случки.
Освен обичайните градински и домашни занимания, тази година ни беше поднесен неочакван подарък - родиха се най-милите и игриви същества, които съм срещала. Даже ние много се противихме това да се случи, опитвахме по всякакъв начин да опазим майката (която се появи при нас миналата пролет, натирена и почти умираща), но не! Животът бе решил да се прояви и нищо не можа да спре тези създания да дойдат на белия свят :)
Разбира се, най-тежка е раздялата и затова искаме да им намерим идеалния (колко идеалистично от моя страна!) дом. Мога само да се надявам, че сладурите са дошли тук да намерят колкото може повече хора, на които да дарят любов и приятелство. Много волни и любвеобилни създания са и наистина мисля, че ще са най-щастливи при хора, които живеят в къща или се разхождат много сред природата. Най-важното все пак е, да бъдат обичани...
Моля ви, ако се интересувате или познавате човек, който иска кученце, да ми пишете.
Кученцата са три момичета, родени на 13.05. и обезпаразитявани. Майката и бащата са гончета, но не знаем дали са "чистокръвни", ако това има значение.
Моля хора, които ловуват или смятат да ги кастрират, да не се свързват!

Благодаря предварително на всички за помощта!

Седмократният път към Мир - трета част 1 May 2012 10:56 PM (13 years ago)

Седмократният път към Мир - втора част 16 Mar 2012 3:09 AM (14 years ago)

Представяне на Седмократния път към Мир 29 Feb 2012 2:04 AM (14 years ago)

Започва представянето на учението на д-р Казънс на седем нива. Седмократният път към мир е практически метод за постигане на пълен мир. Този мир е действен и можем да го изразим на всяко едно от нивата, за да увеличим мира в своя свят и вътре в себе си.

"Създаването на траен мир се състои в сливането на небето и земята, когато сме непрестанната жива молитва на този мир. Небето представлява душата, а земята - тялото. Когато наистина го разберем, осъзнаваме, че небето и земята вече са сляти.
Мирът с тялото е първото ниво на осъзнаване. Има три аспекта на създаването на мир с тялото: (1) тялото като отделна екологическа единица; (2) тялото като планетарна клетка в глобалния организъм; и (3) космическото тяло.
Тялото е основната функционалност на ума. Както мислим, така се и чувстваме. За да намерим мир в собствената си вселена, трябва да обогатим биологичната единица, която приютява ума и душата ни. На това ниво природата ни дава седем лечителя:

• функционално подходящ начин на хранене според нуждите на ежедневието и на духовния ни живот (в края на краищата те са едно и също)
• свеж въздух
• чиста вода
• достатъчно слънчева светлина
• упражнения
• почивка
• емоционална, умствена и духовна хармония

В живота често сме твърде заети с другите си проекти и не успяваме да си вземем двайсетте минути слънчева светлина, от които се нуждаем всеки ден, чистата вода, която някога е била в изобилие и на разположение на всички, умерените упражнения, нужни поне три пъти седмично, незамърсен въздух на открито или достатъчно сън и почивка за телата ни. Когато решим да се обвържем с мира на всяко ниво, изненадващо лесно е да се създаде времето, за да се помирим с тялото си. Без присъствието на седемте лечителя на природата е трудно да изхвърляме токсините от тялото и да му позволим да се възстановява по подходящ начин. В последствие физическото ни тяло бавно спира да функционира като здраво тяло и започват да преобладават телесните болести и дисхармонии. Моят опит показва, че обикновено са нужни около две години, за да се създаде устойчива програма за поддържане на мира с физическото тяло."

Зимник за кореноплодни… на открито 9 Nov 2011 12:40 AM (14 years ago)

Пет лесни начина да съхраним прясна храна през зимата направо в градината — лесно е: колко му е да метнеш торба с листа върху лехата с моркови!

Градинско покривало от органична материя

 

 

Силажният изкоп

Ямата „дупка в земята”

 

Изба в кофа

 

Старият метод – купчина за кореноплодни

Семена от кейл - сорт Red Winter 29 Jul 2011 2:48 AM (14 years ago)

Здравейте, скъпи приятели!
Започваме да събираме семената и който иска, може да ми пише мейл (в профила ми има вариант за контакт - имейл) с адрес, на който да изпратя по някоя шушулка. Ако искате да го отглеждате за собствени нужди предполагам, че 5-10 растения са предостатъчни. Берат се листата, а растението продължава да расте и да прави нови листа. Издържа и на студ, т.е. ще имате до късно през годината.

И отново за насъщния: Златен слънчев хляб 15 Jul 2011 10:01 AM (14 years ago)

Няма какво да се заблуждаваме - по нашите ширини хлябът винаги задължително е присъствал на трапезата. Така че за българина-суровоядец по принцип е много важен въпросът как да си направи хляб. В началото ние си правехме от покълнало жито, после минахме на елда и киноа (пак покълнали), докато не открихме лененото семе. Да, обаче ленът е съвсем друга категория храни - доста по-мазен и тежък става хлябът, а ние по навик си похапвахме по няколко филийки...
След различни опити и комбинации открихме много добра рецепта и веднага я споделям. :)
Нашите приятели от Зелена земя ни изпратиха да опитаме покълнало и смляно просо, заедно със златното ленено семе, което взехме от тях. Решихме, че трябва да се комбинират веднага и това е резултатът:

Приготвя се много лесно и се суши на сънце или в дехидратор. За около 10 часа е готов, като разбира се, зависи колко е влажен, колко е топло и на колко дебели филийки го режем. За 20-ина филийки са нужни:

• 1 чаша златно ленено семе, смляно на брашно
• 1 чаша покълнало и смляно просо
• 1 чаша ядки - аз използвах накиснат слънчоглед и стърготините от сутрешното мляко (лешник и кокос)
• 2 чаши зелени листа - в случая кейл, коприва, киселец, целина и листа от цвекло, т.е. каквото има под ръка
• шепа сушени подправки - риган, мащерка
• 1-2 с.л. хималайска сол
• 1 чаша вода

Замесва се тесто, което трябва да е доста стегнато и се оставя да постои половин-един час.






От него режем тънки филийки, затова трябва лененото семе добре да е поело водата и да не се рони.







Крайчето, което остане накрая обикновено го правя на блат за пица, за да не режа малки филийки (а и става все по-трудно!). На блата е добре да се направят "улеи', та като се намаже с някакъв сос да попие повече.

Ако направите хляба сутринта в хубав слънчев ден и не го овлажните твърде много, до следобяда би трябвало да е готов. Все пак от време на време трябва да обръщате филийките, за да съхне равномерно.

Разбира се, както с всяка друга рецепта - може да се заменят продуктите свободно, стига да замените съшите количества и да сложите продукти, които имат същите свойства. Примерно, лененото семе, когато се овлажни, става лепкаво и леко слузесто и помага за спойката на останалите елементи. Повечето ядки, ако са цели, а не използвани за мляко, ще направят хляба по-мазен и т.н. Най-добре е човек да опита различни комбинации, докато открие най-подходящата за себе си, тъй като храненето на всеки е строго индивидуално и което важи за един, може да е даже опасно за друг.
Приятни експерименти и ще се радвам на споделени рецепти!

Dan4

Време за спагети! 14 Jul 2011 6:37 AM (14 years ago)

Началото на юли ми е много любимо време, защото тогава започват да стават тиквичките в нашата градина. А какво друго да си направи човек от хубави, прави, току-що откъснати тиквички, ако не... спагети!

И аз като средностатистически веган имах периоди на изхранване основно на тестени храни, всякакви спагети, нудълси и подобни макаронени изделия. Но както се знае, много хора правят грешката при преминаване на веганска храна да наблягат основно на въглехидрати - тестени изделия, картофи или ориз.
Разбира се, спагетите са любима храна и на малки, и големи - но да не забравяме, че може освен вкусни, да се направят и по-полезни. Тиквичките са идеалният зеленчук за приготвяне на суровоядски спагети, защото доста напомнят другите с богатото си на нишесте съдържание. Когато се овкусят с подходящ сос и подправки, мисля че човек може да си хапне пълноценно и любимо ястие, без угризения на съвестта!
За да си направите спагети е нужно да имате ренде тип Бьорнер или спирализатор. Аз работя с ренде в момента и се получават доста прилични спагети. Колкото по-дълги и прави са тиквичките, по-добре. Друго наблюдение, което правим тази година е, че тъмните на ивици са по-водни и когато се изсушат, се губи от обема. Затова за спагети се придържам към традиционните светли тиквички. От две средно големи тиквички се получават две порции. Това е достатъчно, ако комбинирате и със салата или супа.

Тиквичките се стържат и се сушат за около два часа - на слънце или дехидратор, според възможностите. Който не разполага нито с едното може да приложи следната техника, която не дава съвсем същия вкус, но пак е вариант: тиквичките се стържат или режат на ивици, намачкват се с малко сол (може и подправки, за да поемат добре) и се оставят под наклон да се изцеди водата. За два-три часа са готови обикновено.

През това време може да си приготвим соса. Разбира се, ако човек си има готови изсушени тиквички, времето за приготвяне на ястието се скъсява значително :)
Този път сосът е поклон към италианската кухня, която макар и да не е от най-здравословните, е измислила комбинации като домати и босилек, пестото, сушените тиквички и домати...

Този сос се получи от 3 средни домата, десетина накиснати и обелени бадема (или ако имате орехи, белен коноп или кедрови ядки, може да се заменят), шепа сушен риган, мащерка, фенел/резене и 5-6 листа пресен босилек; 1 с.л. зехтин; щипка сол и асафетида или чесън. Всичко се пасира и се оставя да постои поне час, за да попият добре подправките. Моят сос изчака около два часа, докато поизсъхнат и спагетите.
Спагетите се объркват със соса и може да се оставят около половин час да се напоят добре, но когато нямам търпение или гладът вече си казва думата, забелязвам, че са вкусни и ако се ядат на момента. :)
Разбира се, сиренето също е класическа добавка към порция спагети. Да се върна на темата за италианската кухня - често си спомням сцена от отдавна четена книга, в която овчар обядва скромно с хляб, маслини и домати по слънчевите баири на Сицилия. Изглеждаше ми вкусно, само не можех да разбера къде е пропуснал сиренето! Все пак и овчар... Това единствено ми се струваше пропуск, който не можех да разбера. Е, човек се променя... Опитах и тази комбинация, но добре че някой някъде е измислил и ядковото сирене, та да си го добавим за още по-пълен и завършен вкус на храната!
Тази чиния е вече празна, а аз бързам да споделя рецептата, докато е още в главата ми! Разбира се, вариантите за овкусяване са много - според настроението и предпочитанията. Може да се направи майонезен сос или по-гъсто песто с допълнително сушени домати, или спагетите да се поръсят само със зехтин и да се добавят нарязани на ситно маслини, кисели краставички, пресни домати или... каквото още ни хрумне.
Добър апетит с рецепта, която засища и не тежи в жегите!
Ваша Dan4

Бъзиада 2011 21 Jun 2011 3:13 AM (14 years ago)

Ето че и при нас се понесе сладко-омайният аромат на цъфнал бъз, а храстите зажужаха от най-различни посетители.
Това веднага стана повод за приготвяне на любимата ми лимонада с аромат на бъз, т.е. бъзиада. Много лесна и освежаваща напитка, която освен добър вкус, носи и много ползи - за дихателната система и против възпаления в целия организъм. Но се твърди, че черният бъз е полезен и за бъбреците, и за чревни и чернодробни оплаквания... То май не остана за какво да не е полезен! Толкоз по-добре - значи освен че ще се охлаждаме и освежаваме, ще работим и за доброто състояние на организма, ура! Най-обичам и сладко, и полезно :)

За полезното трябва да добавя, че рецептите с еди-колко си килограма захар веднага се пропускат, а най-добре да се добави стевия. Който все още излиза със скучното обяснение, че му е много странен вкусът, може да използва мед ;)

Бъзиада:

• 4 големи кичести цвята от бъз се поставят в двулитрова кана (или друг съд). Заливат се с топла филтрирана вода и най-добре е да се оставят да престоят една нощ. Може да ги изнесете и на лунна светлина...
• Прецеждате и смесвате със сок от лимон - може би 2 лимона на цялото количество, но това зависи най-вече от личните предпочитания към киселото. Все пак, лимонът ще ви охлади в жегата, освен това тонизира тялото и спомага за алкализирането му.
• Добавяте стевия - на вкус. Ако имате стевия на листа, може да я накиснете и заедно с бъза.
• Вариант: при цветовете от бъз може да добавим стръкче мента, лавандула или друга билка, но обикновено една ароматна билка е достатъчна на една смес.
• Остава вече да се насладим... и да чакаме какъвто бъз остане да узрее за още по-интересни експерименти с плодовете!

И така, в деня на дъъългото слънце подготвяме зимните запаси:

Покана 19 Jun 2011 12:04 AM (14 years ago)

Искаме да ви поканим на семинара-среща, който е организиран на 2 юли. Ще си поговорим и ще се опитаме да ви разкажем за своите преживявания и опит за тези почти четири години, откакто водим селски живот. За да сме по-полезни, предлагам ако някой има по-специални въпроси, да ги зададе отсега - може и отдолу в коментарите - тъй като не зная как ще протече самият семинар и дали там ще има възможност да се води дискусия.

До скоро виждане!

„Забравените” 17 Jun 2011 5:51 AM (14 years ago)

Скъпи приятели,
ето обещаната статия от Калин:

Имало е времена , в  които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според  даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса  на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат  „забравените”.

Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от  дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото  човек  работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците  са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там  където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма  да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.



Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под  повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества  който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта  могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната  ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни  дни .

Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от  случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени   . Ясен показател,  за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след  хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.

Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.

Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след  едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.

В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно  стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.



Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.

Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната  система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити  от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.

Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !

Мили думи 20 May 2011 1:18 AM (14 years ago)

Като всяко суетно същество, аз също много се радвам на похвалите и насърчителните слова. Ето какво написа последният гост при нас:
 Живко от "Зелена земя"

Както знаете, скъпи приятели, този блог води началото си от желанието ми да споделям опита си в градината и селския живот... новите идеи и експериментално градинарство, за които чета...

Ето какво ми писа друг читател наскоро:
"... и аз съм човек! А нечовешко е да гледа яките снимки, чудните манджички, къщите, природата, градините и камънаците. Колкото повече като теб откривам в България, толкова по се паникьосвам накъде ми отива живота. Тук. И изобщо. Моментален нов почитател на Блога и на снимките. Ще продължвам да се самоизмъчвам :-) Благодаря дистанционно! Усмихнат ден! евгени"

Появихме се и в списание Осем, в пълната си селска слава :) Благодарим на Мария и Владо за хубавата статия!

Раздавахме и разсади, и земни ябълки; разказваме на много хора и за лехите, и за ефективните микроорганизми, и за различните начини да се градинарства, без да се "счупиш" от работа.


Много ще се радвам, ако наистина полека-лека се създават общности от еднакомислещи хора, както при нас в Добростан вече има още две къщи с млади хора и на селските жители тук вече не сме им толкова странни. Иначе не е много приятно всеки път да обясняваш как не ядеш мляко, картофи, пък и хляб!



Освен това, планираме да правим ежемесечни срещи по поляните наоколо. Сега в неделя най-вероятно ще е първата, експерименталната. После ще обявим по-издалеко "графика" за следващите и ще е най-добре да се запознаваме и да си говорим очи в очи. И не става дума само за храна, даже леко ми е омръзнало да обяснявам за храната - ще си говорим за всичко останало също, защото както знаем: суровоядството е начин на живот, от който храната е само един аспект.

Понякога ще отстъпвам думата и на Калин, за да ви предадем и друга гледна точка.
До скоро, скъпи приятели! Да се надяваме и на живо :)

Тайните удоволствия, скрити в тесто 14 Apr 2011 11:54 AM (14 years ago)

Едва ли има народ или кухня по света, която не е открила вкусния и лесен начин да хапнеш нещо, увито в тесто. Хем хранително, хем не ядеш гол хляб :) То не са индийски самоси, китайски и руски пелмени, италиански равиоли, канелони и калцоне, мексикански буритос и всякакви понички, пирожки и палачинки! Разбира се, не може да се ощетява и суровоядската кухня - макар тестото да не е типичното, а технологията да изключва варене или печене. И така: суровоядски калцонета/самоси/банички с плънка по желание.

Тестото:
Обикновено слагам 2 части смляно ленено семе  и 1 част зеленчуци (тиква, земна ябълка, тиквичка - според сезона). Колкото е по-голяма зеленчуковата част, толкова по-леки за храносмилане ще са баничките накрая, тъй като лененото семе е много богата на мазнини храна. Но пък ако ги пресушите накрая, има опасност да се натрошат. Добавете малко сол и разни подправки (чубрица, босилек, червен пипер). Ако плънката е по-пикантна, например индийска къри плънка с много куркума, кимион, индийско орехче, лют пипер и др., няма нужда да се слагат много подправки в тестото. Все пак то само ще опакова основната вкусотия :)
Всички сухи съставки се объркват в купа и се добавя течност. Най-често го правя, като блендирам зеленчуците с малко вода, докато стане каша. Нея обърквам с брашното от лененото семе и подправките, а ако се наложи, добавям още вода.
Идеята е да се получи по-твърдо тесто, което да може да се меси, но да не се лепи. Който не е използвал ленено семе не бива да се учудва, че то лепне много повече от обикновеното (пшенично и т.н.) брашно. Най-общ ориентир е, че тестото се оформя лесно по всякакъв начин и запазва формата си.
След като се замеси тестото, е добре да се остави лененото семе да поеме хубаво водата - поне половин час. Това време може да използвате за приготвяне на плънката.
Плънката:
Тук вече може да пуснете въображението си на воля - ядково сирене + спанак и пресен лук, индийски къри зеленчуци, кисело зеле с праз през зимата! или домати с маслини... Експериментирайте!!!
Приготвяне:
От готовото тесто отрязваме парче, което разточваме или разтегляме с дървена шпатула върху незалепващ лист или фолио. Лененото тесто е доста по-лепкаво от обикновеното! Разточете възможно най-тънко, като все пак не трябва да се къса. Колкото по-тънко и сухо е тестото, толкова по-малко време ще се суши после и обратното.




Поставяме плънката върху едната половина от тестото и прегъваме. Точно за тази процедура е важно да не се къса тестото, иначе се създават допълнителни главоболия за "подлепване" - от личен опит го зная! :)
След това се злепват крайчетата, така че да не изпада плънката.



Може и леко да прорежем отгоре цепнатини, от където да се изпарява влагата от плънката - за да не стане по-задушена от нужното.
Сушат се поне 6 часа, като пак зависи от влажността и дебелината на тестото. Аз най-често ги приготвям късно вечер, оставям ги да се дехидратират цяла нощ, а на сутринта имаме топли закуски... с кисело мляко. Както се шегуваме тук, остава и боза да изобретим :)
Добър апетит и не забравяйте да ескпериментирате смело!

Надежда има... 13 Apr 2011 7:54 AM (14 years ago)

Надявахме се нашият кейл да оцелее в суровите планински зимни дни (и най-вече нощи) и се оказа, че сме били на прав път.

В първите дни след като се стопи снегът, лехите изглеждаха попарени и без намек за живот. Наистина казват за кейла, че е студоустойчив, но както се знае - око да види :)





Освен него, тази година поръчахме био семена и за китайски зелени листни растения - китайско зеле и pak choi. Скоро ще докладвам как се развиват и те. :)
С риск да стана досадна ще повторя, скъпи приятели, колко важно е да има разнообразие в градината - една година доматите стават "като тикви", на следващата има краставици или зеле... Т.е. ако се разчита на малко култури, има опасност да не се уцелят климатичните условия. А пък за разнообразно хранене говори всеки природолечител и здравомислещ човек.